Кожухаров окситропис (Oxytropis kozuharovii) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. Видът е български ендемит и глациален реликт. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно тревисто, безстъблено растение. Прилистниците са дълги 10–15(20) mm и широки 4–5(6) mm, ципести, триъгълноланцетни, сраснали помежду си, с една жилка. Листата са дълги (5)7,5–10(13,5) cm, а дръжките им – (2)2,5–4,5(5) cm, около 1/3 от дължината на листата. Листчетата са 7–10 двойки, дълги (5)7–12(13,5) mm и широки (2)3–4(6) mm, удължено-елиптични. Съцветията са (4)6–8(10)-цветни. Прицветниците са дълги (5)6–8(10) mm, по-къси от чашковата тръбица, широки 1–1,5 mm, ципести, ладиевидни. Венчето е синьо-виолетово, два пъти по-дълго от чашката; флагчето е дълго 10–20 mm, а крилцата са по-къси от него, дълги 14–16 mm. Плодът е боб, дълъг (12)15–18(22) mm. Семената са дребни, 1–2 mm в диаметър, бъбрековидни. Цъфти през юли, плодоноси през август – септември. Опрашва се от насекоми.
Разпространение и местообитания Общото разпространение на вида е ограничено до България. В страната се среща единствено в Северен Пирин (Окаденски рид, жълтите скали), на 2550–2700 m надморска височина. Расте по варовити скалисти места на хумусно-карбонатна почва. Популациите са с добра плътност и висока численост. Участва в растителни съобщества заедно с Onobrychis scardica, Cerastium decalvans, Campanula velebitica, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Potentilla apennina subsp. stojanovii, Thymus perinicus, Leontopodium alpinum, Armeria alpina и др.
Природозащитен статут Основна заплаха за вида е брането от туристи, минаващи през находищата му. Находището се намира в резервата „Баюви дупки – Джинджирица“ в национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Като необходима мярка за защита се препоръчва отклоняване на туристическия поток от находищата на вида.
Източници