Ксантийска върба (Salix xanthicola) е вид храст от семейство Върбови. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.

Описание Храст, достигащ 2,5 m височина. Младите едногодишни клонки са повече или по-малко гъстовлакнести, а по-старите – разпръснато влакнести до голи, тънки. Прилистниците са дълги до 17 mm, бъбрековидни до почти сърцевидни, зелени по горната и сивовлакнести по долната повърхност, неопадащи. Листата са последователни, дълги 5,5 – 17 cm и широки 1,5 – 4,5 cm, ланцетни, тясно продълговати до продълговатоланцетни, на върха остри, рядко тъпи, по ръба жлезисто влакнести, вълновидни, завити назад и от двете страни влакнести; горната им повърхност е тъмнозелена, а долната – сива, рядко до сивозелена. Ресите са странични, гъсти, мъжките – дълги около 23 mm, женските – 35 – 70 mm; прицветниците са светлочервени, гъсторесничести, на върха тъпи. Тичинковите дръжки са напълно сраснали, а прашниците – светлочервени и свободни. Плодът е приседнала, гъсто късовлакнеста, разпукваща се кутийка с многобройни семена. Цъфти април, плодоноси май – юни. Ветроопрашващо се растение, което се размножава изключително вегетативно.

Разпространение и местообитания В България видът се среща в Родопите (Средните и Източните – по долината на река Арда и притоците ѝ), на 80 – 650 m надморска височина. Общото му разпространение е ограничено до Балканския полуостров (Североизточна Гърция и Южна България).

Расте покрай бреговете на реки, върху песъчливи алувиални почви с постоянно овлажняване, в съобщества с видове, типични за хигрофилни хабитати (Salix alba, S. amplexicaulis, Populus alba, Tamarix spp.). Образува популации с различна плътност по огрени от слънцето места, като самостоятелно или заедно с други видове формира обраствания покрай бреговете на реките.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отчитат нарушаването на хабитатите от природни бедствия (наводнения и повишаване на нивото на водата край бреговете на реките), отводнителните мероприятия и корекцията на речните корита.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходимо е наблюдаване на популациите за съвременното им състояние и за настъпващите промени в хабитатите.

Източници