Скална поветица (Convolvulus boissieri) е многогодишно тревисто растение от семейство Поветицови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Гъсто туфесто, копринестовлакнесто растение с вдървеняло, разклонено коренище. Стъблата са разклонени, вдървенели, високи 3 – 7 cm; леторастите са тревисти. Листата са приседнали или постепенно стеснени в широки дръжки, лопатовидно обратноланцетни или ромбични, притъпени или заострени, целокрайни. Цветовете са връхни, единични или с няколко странични цвята; чашелистчетата са копринестовлакнести и нееднакви. Венчето е дълго 15 – 20 mm, 1,5 – 2 пъти по-дълго от чашката, розово (по-рядко бяло до възпурпурно), фуниевидно, отвън с 5 надлъжни влакнести ивици. Кутийката е яйцевидна до кълбовидна, влакнеста, 2 – 4-семенна; семената са яйцевиднолещовидни, тъмнокафяви. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – септември. Размножава се със семена и отчасти вегетативно.

Разпространение и местообитания В България популациите се отнасят към два подвида: Convolvulus boissieri subsp. parnassicus, разпространен в Източните Родопи (край селата Жълти чал, Добромирци, Джебел, Балабаново), и Convolvulus boissieri subsp. suendermannii – локален ендемит за Славянка с находище над село Парил. Общото разпространение на вида обхваща Южна Европа (Испания, Балканския полуостров) и Югозападна Азия (Мала Азия). Расте по сухи скалисти и тревисти места, на бедни и ерозирани почви, участвайки в ксеротермни хазмофитни растителни съобщества. Популациите са сравнително жизнени, но фрагментирани.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват стопанската дейност (добив на полезни изкопаеми, хидротехнически съоръжения, развитие на инфраструктура и паша), ограниченото разпространение и фрагментираните популации. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находището на subsp. suendermannii е в границите на резерват „Алиботуш“, а находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, мониторинг на състоянието им и събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.

Източници