Никола Георгиев Данчов е български писател и лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Иван Данчов.
Биография Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител в София до 1926 година. Първите му публикации са още на 19-годишна възраст. Шест години по-късно театър „Сълза и смях“ поставя пиесата му „Аз искам да живея“.
Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Художник“, на вестниците „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен фронт“. Автор е на сбониците с разкази „Дъждовни дни“ (1901), „Когато слънцето захождаше“ (1911), „Ева“ (1923) и „Родната стряха“ (1935). Публикува множество статии за чистотата на българския език.
През 1936 година заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“. През 1945 година двамата съвместно публикуват „Правописен речник на българския книжовен език“, подписан под псевдонима „Братя Славянови“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 17 юни 2026 г.
Бележки
Източници
Стоян Буров, Братя Данчови – дейци на българския език, литература и култура, електронно списание LiterNet, 26.12.2013, № 12 (169)
Категория:Български просветни дейци Категория:Български учители Категория:Български писатели Категория:Български лексикографи Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив