Тракийски клин (Astracantha thracica) е ксероморфен бодлив храст от семейство Бобови. В България е уязвим вид, балкански ендемит и терциерен реликт, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Ксероморфен бодлив храст с дълги и мощни корени. Стъблата са дълги 16 – 40 (50) cm, полегнали, силно разклонени, влакнести. Листата са чифтоперести, с дръжки, на върха с бодли; прилистниците са дългозаострени, сраснали в основата си. Съцветията са гъсти пазвени главички, 3 – 7-цветни, гъсто бялонапластени. Цветовете са неправилни, розови или жълти. Плодът е гъстовлакнест до бялонапластен боб. Цъфти юни – юли, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Източна Стара планина (природен парк „Сините камъни“, в района на село Сотиря), Източните Родопи, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, на 300 – 800 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (България, Гърция, бивша Югославия и Европейска Турция). Обитава каменисти склонове и сипеи с варовита, по-рядко силикатна, скална основа, върху обикновено канелени горски, плитки, сухи и ерозирани почви. Участва в ксерофилни тревни и разредени храсталачно-тревни съобщества. Популациите са мозаични, с различно големи групи, численост от няколко до няколкостотин индивида и площ от 100 m² до 2 дка, като най-малочислени са в пасищните екосистеми.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са увреждането и разединяването на туфите при паша, изкореняването на растенията от планински порои и свлачища, пожарите и залесяването, както и затрудненото семенно възобновяване върху прекомерно сухия терен. Видът и местообитанията му са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в границите на природен парк „Сините камъни“. Като необходима мярка за защита се предвижда обявяване за защитена на местността Лале баир при село Сотиря, Сливенско, където е една от най-големите популации на вида.
Източници