Червено усойниче (Echium russicum) е двугодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни (Boraginaceae). В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Описание Двугодишно тревисто растение. Стъблото е обикновено единично, високо 20 – 80 cm, гъсто облистено, покрито, както и листата, с гъсти, разположени върху брадавички власинки. Листата са линейноланцетни, дълги 2 – 11 cm и широки 0,7 – 1,2 cm. Съцветието достига до половината от стъблото, тясно, класоподобно, с гъсто разположени завити полусенници. Венчето е дълго 8 – 12 mm, фуниевидноразширено, тъмночервено. Тичинките и стълбчето са по-дълги от венчето, а близалцето е цяло или плитко двуделно. Плодът е орехче. Цъфти през май – юни, плодоноси през юни – юли. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България е разпространено ограничено в повечето флористични райони на страната, до 1200 m надморска височина; не се среща в Рила, Пирин, Славянка, Беласица и Източните Родопи. Общото му разпространение обхваща Средна и Югоизточна Европа, Кавказ и Югозападна Азия. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци. Популациите са локални, често от отделни разпръснати растения, понякога до 100 – 250 индивида (Лозенска планина).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват залесяването с иглолистни култури на местообитанията на вида, изграждането на вилни зони и свръхексплоатацията на пасищата. В последно време на места заплаха е изоставянето на пасищата и силното им обрастване с храсти и дървета.
Отделни находища са в защитени територии (защитена местност „Могилата“, природен парк „Българка“). Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на разпространението на вида, на състоянието на популациите му, на биологията и екологията, защита на част от находищата му, включване на значимите находища във Важни места за растенията, както и запазване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници