Шибойна боянка (Erysimum cheiranthoides) е едногодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Едногодишно тревисто растение, високо до 120 cm, покрито с двуделни и 3 – 5-делни власинки. Листата са продълговатоланцетни, дълги 2 – 7 cm; долните са на дръжки, целокрайни и плитко вълновидноназъбени, а горните – почти приседнали. Съцветието е с многобройни жълти цветове; венчелистчетата са клиновидни, към основата стеснени в дълъг нокът. Плодът е до 30 mm дълга линейна шушулка с влакнести капачета. Семената са кафяви, многобройни. Цъфти през май – юни, плодоноси през юни – юли. Предимно самоопрашващо се растение, което се размножава със семена.
Разпространение и местообитания В България се среща в Североизточна България (остров Малък Косуй на река Дунав, Силистренско), Дунавската равнина (остров Голяма Бързина на река Дунав, северно от град Белене) и Стара планина (Западна – над град Берковица), от 100 до около 450 m надморска височина; посочва се и за Тракийската низина (района на град Пазарджик), но находището се нуждае от потвърждаване. Общото му разпространение обхваща Европа, Средиземноморието, Централна Азия, Сибир, Японо-Китайската област и Северна Африка, а в Северна Америка е пренесено; известните две находища у нас са единствени в югоизточната част на Балканския полуостров. Расте по тревисти, често рудерализирани места покрай селища, пътища и реки, обикновено върху алувиални почви. Растенията участват в състава на синантропни растителни съобщества; извън страната видът понякога се среща като плевел в зеленчукови култури.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват интензивната селскостопанска дейност в района на разпространение, която предизвиква влошаване на екологичните условия и намаляване на площта, заемана от популациите; този фактор, заедно с много ограниченото разпространение на вида, са заплаха за неговото съществуване.
Находищата на остров Малък Косуй и остров Голяма Бързина са съответно в защитената местност „Остров Пожарево“ и природен парк „Персина“. Всички известни находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходима мярка за защита е мониторинг на състоянието на популациите с оглед оптимизиране на режима на охрана и запазване на вида в естествените растителни формации.
Източници