Buxbaumia aphylla е ефемерен връхноплоден мъх от семейство Буксбаумиеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание Ефемерен връхноплоден мъх, растящ поединично или на групи. Вегетативното стъбло е около 1 mm високо. Листата са без жилка, дребни, керемидообразно разположени, като при остаряване образуват кафява плъст около основата на спороносната кутийка. Спороносната кутийка е много по-голяма от вегетативното стъбло, асиметрична, отгоре плоска, светлокафява със задебелена червено-кафява обшивка между коремната и гръбната страна, отдолу силно изпъкнала, червено-кафява и лъскава, разположена върху 0,5 – 1,2 cm дълга, червено-кафява, гъсто брадавичеста дръжка. Двудомен.

Разпространение и местообитания Среща се върху открита песъчлива или глинесто-песъчлива почва, гниещи листа и хумус, понякога сред мъхове в широколистни и иглолистни гори и субалпийски храсталаци. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност, като числеността им и броят на субпопулациите силно варират според сезона и климатичните условия. В България е установен в Стара планина (западната ѝ част — над с. Заножене по долината на Стара река) и в Рила (района на Саръгьолските езера). Общото разпространение обхваща Европа, Североизточна и Източна Азия, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Бореален вид.

Природозащитен статут Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категорията „регионално застрашен“. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването и унищожаването на местообитанията в резултат на дърводобив и утъпкване. Потенциална заплаха е силното колебание в числеността на популациите, особено в съчетание с ограничения брой находища. Популацията в Рила попада в границите на национален парк „Рила“, а и двете находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на динамиката в числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.

Източници