Ричард III (; * 2 октомври 1452, замък Фотърингей, Нортхамптъншър, Англия, † 22 август 1485, Босуърт, Лестършър, Англия) е крал на Англия от 26 юни 1483 г. до смъртта си. Той е последният монарх от династията Плантагенет и от нейния кадетски клон – династията Йорк. Управлението му е белязано от политическо напрежение, вътрешни конфликти и съмнения относно легитимността му.
Неговото поражение и гибел в битката при Босуърт слагат край на Войната на розите и бележат края на Средновековието в Англия. С възкачването на победителя, Хенри Тюдор, като Хенри VII, започва новата епоха на Тюдорската династия.
Произход Ричард е 11-то от 12-те деца на Ричард, 3-ти херцог на Йорк, и Сесили Невил, и най-младият от оцелелите им синове.Baldwin (2013) . Richard III (revised ed.). Stroud: Amberley Publishing
Ранни години Детството му съвпада с началото на т. нар. Война на розите – период на политическа нестабилност и периодични граждански конфликти в Англия през втората половина на XV век.Pollard (2000). The Wars of the Roses (2nd ed.). Basingstoke, England: Palgrave, с. 15 Конфликтът противопоставя Йорк, които подкрепят бащата на Ричард като претендент за трона на крал Хенри VI,Ross, Charles D. (1974). Edward IV. English Monarchs series. Berkeley: University of California Press, с. 3-5 срещу Ланкастър, верни на Хенри VI и на съпругата му Маргарита Анжуйска.Pollard (2008). "Yorkists". Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press
През 1459 г., след поражение на Йорк, херцог Ричард и съюзниците му са принудени да напуснат Англия. В този период младият Ричард и брат му Джордж са поверени на грижите на леля си Ан Невил, херцогиня на Бъкингам, и вероятно на кардинал Томас Буршиер, архиепископ на Кентърбъри.Horrox (2013). "Richard III (1452–1485)". Oxford Dictionary of National Biography (online) (online ed.). Oxford University Press
След смъртта на баща им и на по-големия им брат Едмънд, граф на Рътланд, в битката при Уейкфийлд на 30 декември 1460 г., младият Ричард и брат му Джордж са изпратени от майка си Сесили Невил в Нидерландия с цел безопасност.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 41/42
След победата на Йорк над Ланкастър в битката при Таутън през март 1461 г., двамата братя се завръщат в Англия. На 28 юни същата година присъстват на коронацията на най-големия си брат, който се възкачва на трона като крал Едуард IV. По време на церемонията Ричард е удостоен с титлите „херцог на Глостър“, „рицар на Ордена на жартиерата“ и „рицар на Ордена на банята“. През 1464 г., когато е едва на 11 години, Едуард IV го назначава за единствен комисар на редиците за Западните графства. До навършване на 17 години Ричард вече командва самостоятелно военни сили – изключително постижение за толкова млад благородник.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 40
През ранните си юношески години той прекарва значително време в замъка Мидълхам, разположен в Уенслидейл, Йоркшър. Там той е поставен под опеката на своя братовчед Ричард Невил, 16-ти граф на Уоруик – влиятелен благородник, известен по-късно като „Кралесъздателя“ заради ключовата си роля във Войните на розите. Граф Уоруик ръководи обучението на Ричард като рицар. През есента на 1465 г. крал Едуард IV отпуска на Уоруик сумата от 1000 паунда за покриване на разходите по възпитанието на по-малкия си брат.Scofield (2016), p. 216, n.6, quoting Tellers' Roll, Mich. 5 Edw. IV (no. 36), m. 2 С известни прекъсвания Ричард пребивава в Мидълъм или от края на 1461 г. до началото на 1465 г., когато е на 12 години,Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 34-44, с. 74 или от 1465 г. до навършване на пълнолетие през 1468 г., когато става на 16 години. Докато е в домакинството на Уоруик, той вероятно се запознава с Франсис Ловел, който по-късно става негов верен поддръжник, както и с Ан Невил, по-малката дъщеря на графа, която впоследствие става негова съпруга.Ross, Charles D. (1974). Edward IV. English Monarchs series. Berkeley: University of California Press, с. 9
Още в ранния етап от възпитанието на Ричард в домакинството на граф Уоруик, е възможно самият Ричард Невил да е обмислял братята на крал Едуард IV като стратегически брачни партньори за дъщерите си – Изабел и Ан. В духа на средновековната практика, млади аристократи често са били изпращани да бъдат отглеждани в домакинствата на бъдещите си партньорки,Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 63 както е било и с бащата на Ричард.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 16/17
С времето отношенията между краля и Уоруик се обтягат, и Едуард IV се противопоставя на брачните съюзи. Въпреки това през юли 1469 г. Джордж, херцог на Кларънс, се жени за Изабел Невил без кралско разрешение и впоследствие се присъединява към бунта на тъста си срещу краля. Ричард, от своя страна, остава лоялен на Едуард IV, въпреки слуховете за възможна връзка с Ан Невил,Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 522 по-малката дъщеря на Уоруик. Тази лоялност към краля се оказва решаваща в следващите години на политически сътресения.
През октомври 1470 г. Ричард и брат му Едуард IV са принудени да избягат в Бургундия, след като Ричард Невил, граф на Уоруик, преминава на страната на Ланкастър и на бившата кралица Маргарита Анжуйска. Благодарение на брака на сестра им Маргарет Йоркска с Шарл Дръзки, херцог на Бургундия (сключен през 1468 г.), братята получават подкрепа и убежище в двора на Бургундия.
През пролетта на 1471 г. Едуард IV се завръща в Англия и възстановява властта си след битките при Барнет и Тюксбъри. В тези ключови сражения 18-годишният Ричард играе решаваща роля, демонстрирайки военни способности и лоялност към брат си – качества, които определят политическата му кариера през следващите години.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 87-89
По време на юношеството си Ричард III развива сколиоза – странично изкривяване на гръбначния стълб,"Spine". The Discovery of Richard III. University of Leicester чиято причина остава неизвестна. Състоянието му не е документирано в съвременни източници, но е потвърдено чрез археологически анализ след откриването на останките му през 2012 г. През 2014 г. д-р Джо Апълби, остеоархеолог от Училището по археология и древна история към Университета в Лестър, извършва дигитална реконструкция на гръбначния стълб на Ричард с помощта на 3D печат. Изследването показва, че макар сколиозата да изглежда визуално драматична, тя вероятно не е причинявала сериозна физическа деформация, която да не може да бъде прикрита с облекло."Richard III: Team rebuilds 'most famous spine'". London: BBC News. 29 May 2014Duffin, Claire (17 August 2014). "Richard III, the 'hunchback king', really could have been a formidable warrior... and his body double can prove it". The Daily Telegraph. London Това заключение поставя под съмнение някои по-късни описания на Ричард като физически обезобразен.
Брак и семейни отношения
След решителната победа на Йорк над Ланкастър в битката при Тюксбъри (4 май 1471 г.), Ричард, херцог на Глостър, сключва брак с Ан Невил на 12 юли 1472 г."Timeline". Richard III: Rumour and Reality. Institute for the Public Understanding of the Past, University of York Ан е вдовица на Едуард от Уестминстър, единствения син на крал Хенри VI, за когото е омъжена като част от политически съюз, целящ да затвърди лоялността на баща ѝ, Ричард Невил, граф на Уоруик, към ланкастърската кауза.Hicks, (2006). Anne Neville: Queen to Richard III. Stroud, England: Tempus Едуард загива в Тюксбъри, а Уоруик – в битката при Барнет (14 април 1471 г.).Ross (1981). Richard III. English Monarchs series. London: Eyre Methuen, с. 41
Плановете на Ричард да се ожени за Ан предизвикват конфликт с брат му Джордж, херцог на Кларънс,(1981). Richard III. English Monarchs series. London: Eyre Methuen, с. 27 който вече е женен за по-голямата ѝ сестра Изабел Невил. Основната причина за напрежението е наследството на семейство Невил, което Ан и Изабел споделят. Джордж се опасява, че бракът на Ричард с Ан ще намали дела на съпругата му от богатството на рода. В писмо от 17 февруари 1472 г. Джон Пастън отбелязва, че Джордж не е доволен от брака, но неохотно го приема, заявявайки: „той може да има моята лейди за своя снаха, но те няма да се разделят с препитание“.Hicks (1980), с. 115 Спорът се отнася не само до титлата „граф на Уоруик“, но и до значителните имения на Бошан, които Ричард Невил е наследил чрез брака си с Ан Бошан, 16-та графиня на Уоруик. Тъй като графинята е все още жива, тя технически остава законен притежател на тези земи, наследени от баща ѝ, който няма мъжки наследници.Hicks (2009) . Richard III (3rd ed.). Stroud, England: History Press, с. 81-82
Според „Кройландската хроника“, Ричард, херцог на Глостър, се съгласява на предбрачен договор с Ан Невил, при който се уточнява, че той ще получи „такава и толкова голяма част от земите на графа, каквато бъде договорена между тях чрез посредничеството на арбитри“, докато останалите имоти ще останат във владение на Джордж, херцог на Кларънс.Riley Ingulph's Chronicle of the Abbey of Croyland, with the Continuations by Peter of Blois and Anonymous Writers. Translated by Riley, Henry T. London: George Bell & Sons. 1908, с. 470 Данни от писмото на Джон Пастън от февруари 1472 г. показват, че бракът все още е бил в процес на договаряне. За да постигне съгласие с Джордж, Ричард се отказва от значителна част от наследството на граф Уоруик, включително графствата Уоруик и Солсбъри, които „Кралесъздателя“ е държал по право на съпругата си Ан Бошан, 16-та графиня на Уоруик. Освен това Ричард предава на Джордж и длъжността Велик камерхер на Англия.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company Въпреки компромиса Ричард запазва конфискуваните имоти на Невил, които вече са му предоставени през лятото на 1471 г.,Balwin (2013) . Richard III (revised ed.). Stroud: Amberley Publishing, с. 58"Northern Properties and Influence". Richard III: Rumour and Reality. Institute for the Public Understanding of the Past, University of York. CPR 1467–77, с. 260 сред които Пенрит, Шериф Хътън и Мидълхам – последният от които става негово основно семейно седалище.Kendall, Paul M. (1956) . Richard the Third. New York: W. W. Norton & Company, с. 128
За сключването на брака между Ричард, херцог на Глостър, и Ан Невил е изискано папско разрешение, което е официално получено на 22 април 1472 г.Clarke (2005), с. 1023. Причината за необходимостта от диспенсация е степента на родство между двойката, произтичаща от брака на брат му Джордж, херцог на Кларънс, с Изабел Невил, сестра на Ан. Историкът Майкъл Хикс предполага, че условията на разрешението умишлено са подценили степента на кръвно родство, което би направило брака незаконен, ако се е отнасял до Изабел, в случай че Ричард се е опитал да се ожени за нея след вдовство. В случая с Ан и Ричард обаче не съществува пряко кръвно родство от първа степен, което да възпрепятства брака им.
Бракът между Ричард и Ан никога не е бил обявен за недействителен и е бил публично признат от светски и канонични юристи в продължение на 13 години, до смъртта на Ан през 1485 г.
През юни 1473 г. Ричард, херцог на Глостър, успява да убеди своята тъща Ан Бошан, 16-та графиня на Уоруик, да напусне светилището и да се установи под негова закрила в Мидълъм. По-късно същата година, съгласно Закона за възобновяване от 1473 г., неговият брат Джордж, херцог на Кларънс, губи част от имотите, предоставени му чрез кралски грант, което предизвиква открито недоволство.