Севернокавказките хуни са древен народ, обитаващи Северен Кавказ през късната античност. Приема се, че са родственици на хуните, които по-късно се преселват в Европа. Техният етнически, езиков и географски произход на хуните обаче е неясен.
Севернокавказките хуни за първи път са споменати от Дионисий Периегет и Клавдий Птолемей през II век сл. Хр., според които те обитавали земите до Каспийско море.
Според Агатангел, през 227 г. севернокавказките хуни са сред народите обитаващи Кавказкия полуостров.
През 535 или 537 г. са изпратени арменски мисионери към Северен Кавказ. Те били предвождани от епископ Кардост, който покръстил голяма част от населението. Според сирийския източник, който описва това покръстване се посочва, че е била измислена писменост за хунския език.
През VI век сл. Хр. севернокавказките хуни основават държава на територията на съвременен Дагестан. Тя включва и множество местни народи като аланите.
През 682 г. епископ Израел от Кавказка Албания се опитва да покръсти Алп Илитвер, тогавашният владетел на кавказките хуни, но не успява. Предполага се, че Илитвер е местна форма на тюркската титла елтебер, и че севернокавказките хуни са били подчинени на хазарите от средата до края на 7 век.
Те биват описвани като съюзници на хазарите по време на арабско-хазарските войни.
Източниците свидетелстващи за тяхното съществуване след началото на 8 век са оскъдни. Те вероятно остават част от Хазарския хаганат. Въпреки това е възможно да са просъществували до 11 век.
Кавказко-хунската държава Джидан е считана за раннофеодална кумикска държава. Савирите биват посочвани като един от народите, предшественици на кумиките.
Източници
Категория:Хуни Категория:Северен Кавказ