Мариан Маврокатакалон (; активен между 1095 и 1108 г.) е византийски военачалник и флотски командир от времето на император Алексий I Комнин. Участва във войните срещу куманите, в отбраната на западните византийски владения по време на Първия кръстоносен поход и във войната срещу Боемунд Тарентски. Основен извор за живота му е Алексиада на Анна Комнина.

Произход Мариан е син на византийския военачалник Николай Маврокатакалон (), един от командващите византийския флот при Алексий I Комнин. Принадлижи към аристократичния род на Маврокатакалоните, които са страничен клон на аристократичния клан на Катакалоните. Представката мавро- в името им означавала черен.

По-късно Мариан се жени за сестрата на кесаря Никифор Вриений Млади, което го сродява и с управляващата династия на Комнините.

Военна дейност Срещу куманите и Лъже-Диоген Първото известно сведение за Мариан е от 1095 г., по време на въстанието на Лъже-Диоген. По това време кумански войски подкрепят самозванеца и нападат византийските владения около Адрианопол. Според разказа на Анна Комнина в Алексиада защитниците на Орестиада, под командването на Никифор Вриений, предприемат внезапно нападение срещу куманите. По време на сражението Мариан, който все още е млад юноша, атакува куманския предводител Тогортак, като се устремява срещу него с копие и едва не успява да го убие. Куманите обаче се намесват и спасяват своя водач, а Мариан за малко не бил убит. Анна Комнина отбелязва, че Мариан многократно излизал от Орестиада срещу куманите и всеки път се завръщал като победител, след като убивал или ранявал противници. Тя го представя като изключително храбър воин и подчертава, че е наследил смелостта на своя баща Николай Маврокатакалон.

След сражението с куманите Мариан се насочва към Лъже-Диоген, който се намирал на другия бряг на реката, облечен в императорски пурпур. Мариан го нападнал и дори успял да го удари с камшика си, наричайки го „лъжлив император“.

Действия по море през 1096 г. През декември 1096 г. участва заедно с баща си Николай в охраната на Адриатическо море срещу пристигащите кръстоносци. По това време византийците наблюдават преминаването на рицарите от Първия кръстоносен поход по море от Италия на Балканите.

Първоначално в Кавалион акостират корабите, превозващи кръстоносните войски на Боемунд Тарентски. След него от Италия трябвало да пристигнат хората на графа на Брабант, Рихард де Принципат. Страхувайки се от ромеите, графът наел пиратски кораб с 200 гребци, който трябвало да откара него и хората му по на юг – към Химара, а не към Авлона, където се събирали останалите рицари. На 6 декември обаче корабът на Рихард е атакуван от флота на Николай Маврокатакалон, който устроил засада, веднага след като научил за потеглянето на пиратския кораб от Италия. В завързалия се бой с изключителна храброст изпъкнал Мариан, който успял да рани графа. Битката продължила до средата на следващия ден, но в крайна сметка ромейският флот успял да надделее и Рихард бил принуден да се предаде. Накрая обаче кръстоносците били освободени и се присъединили към останалите рицари по пътя им за Константинопол. Анна Комнина изрично отбелязва, че Мариан владеел латински език и по време на сражението на латинския кораб той разговарял с моряците на техния собствен език. Това е един от редките случаи в Алексиада, в които византиец е представен като владеещ свободно западен език.

Войната срещу Боемунд През пролетта на 1108 г., след поражението на византийските войски под командването на Камица и Кавасила, Мариан е поставе начело на около хиляда войници със задача да защитава Петрула.

По-късно същата година той заменя Исак Контостефан като дука на флота и поема командването на византийските военноморски сили в Адриатическо море. Под негово ръководство флотът възпрепятства снабдяването по море на армията на Боемунд Тарентски.

По този повод Анна Комнина отбелязва, че Мариан се превърнал в „бдителен пазител“ на Ломбардски проток. След 1108 г. името му повече не се среща в запазените извори.

Образът на Мариан в Алексиада Анна Комнина представя Мариан като един от най-храбрите военачалници на Алексий I Комнин. Тя го описва като воин, наследил храбростта на своя баща, и го сравнява с герои от античната традиция.

В разказа си за морските сражения тя го представя като изключително смел пълководец и го определя като „мъж, извънредно войнствен и доказал се с хиляди подвизи“.

Положителният образ на Мариан, представен от Анна Комнина, вероятно е повлиян и от родствените му връзки със семейството на Никифор Вриений. Независимо от това заеманите от него висши военни длъжности показват, че той е принадлежал към кръга от доверени командири на Алексий I Комнин.

Източници

Цитирана литература

Категория:Византийски военачалници Категория:Персонажи от Алексиада Категория:Катакалони