Номофилакс (, буквално „пазител на законите“) е висша византийска магистратска длъжност, съществувала от XI до XV век.
История Длъжността номофилакс е учредена от император Константин IX Мономах (1042 – 1055) през 1043, 1045 или 1047 г. за Йоан Ксифилин, бъдещият патриарх на Константинопол. Длъжността му се е ползвала с изключителен авторитет и високо положение: номофилаксът е председателствал юридическата школа на столицата Константинопол, бил е член на византийския сенат, заемал е мястото до епитон крисеона и е получавал годишно възнаграждение (рога) от 4 либри злато и копринена туника, без да се броят различните императорски дарения и подаръци по празници. Авторитетът на поста е допълнително засилен чрез прецизно уточняване на малкото случаи, в които номофилаксът може да бъде освоободен от длъжност.
Длъжността обаче не оцелява дълго в първоначалната си концепция и бързо се свързва с църковното право, като според Жорж Дарузес заема междинно положение между гражданската и църковната администрация. Така през XII век тя е била заемана от няколко забележителни канонисти, като Алексий Аристин, Нил Доксопатър и Теодор Валсамон. През XIV век е имало както граждански, така и църковни номофилакси, като последните са аналогични на друга църковна съдебна длъжност – дикайофилакс.
Източници
Цитирана литература
Категория:Канонисти Категория:Византийски титли и длъжности