Сицилия при Анжуйската династия е период от историята на Сицилианското кралство, когато то е под властта на династията Сицилианските Анжуйци, между 1266 и 1282 година.

История

Шарл, след като завладява кралството, вече не свиква сицилианския парламент, елиминира голяма част от аристокрацията, заподозряна в лоялност към предишната династия, и заменя нейните представители с много по-доверени дребни феодали, които идват с него в кралството от Франция. Затова той избира чуждестранни държавни служители, с изключение на събирачите на данъци, и търговията, която с швабите се е ръководила от сицилиански, апулийски и неаполитански търговци, скоро преминава в ръцете на тоскански търговци и банкери. С действията си суверенът допринася за влошаване на обедняването на селяните и за арогантността на феодалите в провинцията. Те, привикнали на един вид благородническа анархия, произтичаща от феодалната традиция, с която са свикнали, не са в състояние да се адаптират към бюрократично-административните обичаи на нормандско-швабската епоха, използвани на юг. Неслучайно се смята, че именно по време на управлението на Шарл I с идването на неговите барони се утвърждава онзи типичен за южната аристокрация характер на невярност към трона, насилие и произвол.. Тази ситуация бързо кара раздразнената аристокрация да потърси освободител, който скоро е намерен в лицето на Конрадин Швабски – син на Конрад IV, племенник на Манфред и последен потомък на династията Хоенщауфен. През 1268 г. Конрадин се опитва да си върне короната, но е победен в битката при Талякоцо, като по-късно завършва обезглавен на Пиаца дел Меркато в Неапол. Погребан в църквата на Кармин в Неапол, а младостта и смъртта му запазват паметта му жива.След 8 септември 1943 г. монасите трябва да скрият тленните му останки, които Хитлер е наредил да се върнат в Германия. И до днес, по силата на завещанието на майка му (тя напразно е бързала до Неапол, за да го откупи) в църквата на Кармин всяка година се отслужва литургия в памет на Конрадин. След смъртта му Шарл предпочита да живее в Неапол, който става главен център на района Тера ди Лаворо и столица след Сицилианската вечерня от 1282 г.Giuseppe Galasso, Carlo I d'Angiò e la scelta di Napoli come capitale

Шарл I продължава политиката на своите предшественици: той също се стреми да контролира цяла Италия и към хегемонията в средиземноморския басейн. Първоначално, точно като функция на тази хегемонна мечта, той се присъединява към Осмия кръстоносен поход, организиран от брат му – кралят на Франция Луи IX. След като експедицията в Северна Африка се проваля, кралят се опитва да изгради солидна мрежа от чуждестранни политически съюзи с папството (в Рим той кара да му дадат титлата на сенатор), с гвелфска Флоренция, чиито банкери му предоставят привилегирована кредитна линия, и с Венеция. С Венеция той сключва споразумение за разделянето на Адриатическо море и Балканите: в съответствие с това той установява семейна връзка с Кралство Унгария, женейки сина си Шарл II за дъщерята на Ищван V. Шарл също се кандидатира за империя и предявява претенции за йерусалимския трон.

Въпреки че е признат за глава на гвелфската партия, папството не гледа с добро око на находчивостта на Шарл. Дори изглежда, че Рим се доближава до православната църква при понтификата на папа Григорий X. За да направят това, те активно възпрепятстват плановете му да превземе Константинопол. Самите гвелфи са гледани с подозрение, тъй като са виновни, че са по-отдадени на завладяването на властта в своите градове и налагането на господство на Шарл там, отколкото да защитават свободата на Римската църква. С възкачването на папския престол на Мартин IV – най-благосклонният към него папа, кралят на Сицилия успява да подготви план за завладяване на Византийската империя. Но този проект остава на хартия, защото в Сицилия на 29 март 1282 г. избухва въстание, известно като Сицилианска вечерня.пак там, с. 313 Междувременно сицилианците, изправени пред съюза между папството и Анжуйците, предлагат короната на Сицилия на Педро III Арагонски, превръщайки въстанието в политически конфликт между сицилианците и Арагонците от една страна, и Анжуйците, папството, Кралство Франция и различните фракции на гвелфите от друга.

Причините за сицилианското въстание трябва да се търсят в силното недоволство към Анжуйците. Това е причинено както от избора да се премести столицата на кралството в Неапол, така и от непопулярността на новото правителство, което докарва страната до бедност. Ситуацията се влошава, когато според историческата реконструкция френски войникът Друе проявява неуважение към сицилианка. Актът, незабавно отмъстен от съпруга ѝ, който убива Друе, слага началото на въстание, което веднага се разпространява от Палермо в цяла Сицилия.

Говори се, че сицилианците, за да идентифицират французите, които се маскират сред обикновените хора, прибягват до шиболетВж. Libro dei Giudici 12,5-6, на laparola.net – изключително трудна за произнасяне думаː показват им нахут (cìciri на сицилиански език) и ги молят да произнесат думата; онези, които са предадени от френското им произношение (sciscirì), биват убивани незабавно.Steven Runciman e Pasquale Portoghese, Според традицията вечернята е била организирана в голяма тайна от основните представители на сицилианската аристокрация, като Джовани да Прочида, Алаймо ди Лентини, Гуалтиеро ди Калтаджироне и Палмиеро Абате. Сицилианците се заклеват във вярност към Католическата църква и отхвърлянето на нови подчинения на чужд крал, като същевременно се обявяват за конфедерация на свободни комуни (Comunitas Siciliae). Успехът на Communitas Siciliae по същество зависи от консенсуса на Църквата и трябва да е било известно, че папата има стари и консолидирани политически отношения с Кралство Франция (той самият е французин) и с Шарл I Анжуйски.

Обяснителни бележки

Източници

Категория:Сицилианско кралство Категория:Анжу-Сицилиански дом