Миллет (известни и с турското си множествено число миллетлер или като уста миллет, друг правопис е милет) е самоназванието на туркскоезична група, живееща в България и Румъния. Майчиният им език е турският, а мнозинството от тях изповядват ислям. В обществото, медиите, а и в академичните среди те често са класифицирани с екзонима турски цигани или хорхане рома. Магдалена Славкова, Етнически групи и етно-религиозни общности в България, в Българска етнография.
Етимология Терминът „миллет“ произлиза от османската административна система Миллет (напр. Millet-i İslâm), която категоризира етно-религиозните общности в Османската империя. За самата общност идентификацията като „миллет“ се е превърнала в ендоним, представляващ не само принадлежност към исляма, но и говорене на турски език, запазване на традиционните занаяти и ангажираност с турското и османското културно наследство.
История Османски период
Турската идентичност, възприемана предимно като идентична с наследството на една от най-дълготрайните регионални империи, е била предпочитана идентичност за балканските роми, изискваща по-престижен социален статус. Два архивни документа, открити наскоро в османските архиви в София и Истанбул, обаче показват и друг аспект на въпроса. Според единия от 1869 г., сред регистрираните като цигани от Османското правителство на Балканите е имало подгрупа, идентифицирана като тюркменски копти [Turkmān Ḳibṭīleri], а според другия от 1708 г., държавата е разглеждала тези общности като клон на по-широк номадски тюркски племена и е била наясно с техните племенни разделения. Скорошни проучвания документират, че Османската държава често е регистрирала неромски общности, като „цигани“.Yılgür, Egemen. (2021). Turcoman Gypsies in the Balkans: Just a Preferred Identity or More?. In: Romani History and Culture Festschrift in Honour of Prof. Dr. Veselin Popov / Hristo Kyuchukov, Sofiya Zahova, Ian Duminica (pp.93-120), Lincom Academic Publishers.
Исторически и архивни проучвания, по-специално изследванията на антрополога Егемен Йългюр, показват, че произходът на общността се проследява до номадски туркменски племена в Южна Анатолия (Кахраманмараш, Чукурова) при Селджукидите и в ранния османски период.
В османските данъчни регистри (tahrir defterleri), регистрите на Имперския съвет (Mühimme Defterleri) и шерийските съдебни протоколи (Şer’iyye Sicilleri) от XVIII и XIX век тази група е записана като Göçer evlü Türkmān Ḳibṭīleri („номадски туркменски копти“). Тези групи поддържат симбиотични отношения с туркменски племенни конфедерации, като Дулкадирли (İfrāz-ı Ẕūlkadriyye), Бейдили, Комарлъ, Текели и Варсак, предоставяйки специализирани услуги като ковачество, музикантство, дървообработване и животновъдство.
В края на XVII век, в отговор на задължителната османска политика за заселване (като Политиката за заселване от 1691 г.), тези групи променят традиционните си миграционни маршрути и се разселват в Румелия (Балканския полуостров) и Крим под административната категория Rūmėli Perākendesi.
Миллети имат подобен произход като абдалите от Турция.Abdallar, Küre Ansiklopedi Те се заселили с други туркмени до Балканите.Kiel, Machiel (8 Mart 2012). "The Türbe of Sarı Saltık At Babadag-Dobrudja". Güneydoğu Avrupa Araştırmaları Dergisi (6-7): 0-0. ISSN 0378-3863
По-късно групи от тях отишли до Дещ-и Кипчак,Ocak, Ahmet Yaşar (2002). Sarı Saltık: Popüler İslam'ın Balkanlar'daki Destanı Öncüsü (XIII. Yüzyıl) Ankara 2002. дори по-нататък до Крим.H. Stānescu, "Monuments d’Art Turc en Dobroudja", SAO, III (1961), s. 177-189 Записите показват, че туркмени са били споменавани в Дещ-и Кипчак по време на Кримското ханство и след това.Туркмены на Юге Украины в конце XVIII – середине XIX вв. Тези са влезли в контакт с татарите. Някои от тях се заселили в Добруджа в края на 19 век.Küçükdürüm, Ezginur & Akat, Abdullah (2026). Dobruca Türk-Tatar müziği ve kültürel temsiliyet (Dobruja Turkish Tatar music and cultural representation). Online Journal of Music Sciences
Някои изследователи обаче предполагат, в Крим, кюрдски произход.
Разлики в данъчното облагане В османската финансова система уседналите балкански роми плащат „ромски данък за глава“ (Cizye-i Gebrān), докато Türkmān Ḳibṭīleri се облагат с данъци в рамките на държавните приходи (Māl-ı Mīrī), приложими за туркменските племенни общности до османските данъчни реформи от 1858 г. Тази финансова разлика потвърждава, че османската администрация е държала тази група административно и финансово отделена от стандартните ромски групи.
Подгрупи Общността миллет вътрешно се разделя на две подгрупи въз основа на традиционните си професионални специализации и географско разпределение: Уста миллет („Занаятчийска нация / Нация на майсторите“): Традиционно се занимават с ковачество, метално занаятчийство, дърводелство и строителни занаяти. Името произлиза от турската дума уста („майстор“). Мехтер миллет: Професионални музиканти, които свирят на тъпан (давул), зурна и други инструменти на сватби и церемонии, продължавайки традицията на османските военни оркестри (мехтер) в цивилния живот. Татарска подгрупа на Мехтер миллет: Те установяват близък исторически контакт с ногайците и кримските татари в Добруджа и Крим. Основните им езици са турски и кримскотатарски.
Роми Ромски групи, които постепенно възприемат идентичността „миллет“ за социален статус и религиозна принадлежност, но у дома говорят ромски език. Съществува изразена социална дистанция между основните групи Уста/Мехтер миллет и роми.
Език Майчиният език на общността миллет е турският (по-специално балканските диалекти на турския език). В Добруджа и Крим се говори и кримскотатарски език.
В началото на XX век етнолози като Бърнард Гилиат-Смит (писал под псевдонима Петуленгро) документират, че групи на миллет във и около Варна „не са знаели нито една дума на ромски“ и са били неразличими от местното турско население.
Тебердже Занаятчийските и музикалните клонове на общността са запазили таен вътрешногрупов жаргон (арго), наречен тебердже (Teberce), който се използва и от абдалите (тебери) в Анатолия. Лексиката, използвана от гурбет-туркмените в Крим, споделя значителни прилики с тази, използвана от абдалите в Кършехир и Адана (напр. yeken „пари“, yersit/hersit „хляб“, genne „идвам/готивам“, aşınna „вземам/крада“).
Религия Преобладаващото мнозинство от общността изповядва ислям. Обредите по обрязване, ислямските празници, принципите за халал храна и погребалните обичаи са централни за социалния живот. Исторически са документирани и следи от алевийски, бекташийски или шиитски традиции (като например траур по време на Мухарам и пеене на илахи) сред някои клонове в Крим и Румелия. Малко малцинство изповядва християнство.
Разпространение Днес населението миллет е концентрирано в следните региони: България: Област Силистра (Главиница), Област Пловдив (Столипиново и др.), Област Варна, Област Шумен, Област Добрич, Област Сливен, Област Хасково, Област Бургас и Област Ямбол. Румъния (Добруджа): Констанца, Меджидия, Мангалия, Бабадаг, Тулча и Кълъраш.
Социален статус Общността миллет се изправя пред двойна маргинализация в етническия пейзаж на Балканите: От гледна точка на държавните институции и мнозинството: Държавните агенции и академичните среди в България и Румъния често социологически обозначават тази група като „мюсюлмански роми“ или „турски роми“ (турски цигани или татарски циганиПодобни примери на преферирана (предпочитана) идентичност имаме при мюсюлманите в Северна, Източна и Южна България, които се самоидентифицират като „турци“ и/или „милет“ (в смисъл на нация, народност). Тук можем да причислим и малката група на т.нар. татарски цигани, живеещи в района на Балчик. Те са познати с местното название давулджии, което вероятно произхожда от традиционното им занятие от миналото, запазено отчасти и до днес – музикантството. За повече виж: Йелис Еролова и Магдалена Славкова, „Етничност, религия и миграции на циганите в България“, 2013, Парадигма, , стр. 18. на български, Țigani Turci на румънски) и ги включват в проекти на Европейския съюз за интеграция на ромите. Крайнодесни и националистически политически партии в България (като Възраждане или ВМРО) се противопоставят на регистрирането на членовете на общността като „турци“. Те ги наричат „турскоговорящи цигани“ и критикуват самоопределянето им като турци като „невярно твърдение“ или „стратегия за турцизация“. От гледна точка на етническите турци: Местното уседнало турско население, въпреки общите културни и религиозни връзки, понякога поддържа дискретна социална дистанция от общността миллет.
Въпреки че в официалните преброявания и част от академичната литература често биват категоризирани като „мюсюлмански роми“ или „турски роми“, членовете на общността категорично отхвърлят ромската етническа идентичност. Те определят себе си етнически и културно като турци/тюрки и използват конкретно ендонима „миллет“ (или „уста миллет“).
В общността в Крим обаче терминът „миллет“ е по-малко разпространен поради географски и исторически причини, като вместо него се използва подобното обозначение „тайфа“ (Tayfa).
Съвременни интерпретации Тъй като в официалните преброявания в България няма отделна етническа категория за „миллет“, преобладаващата част от членовете на общността декларират етническата си принадлежност като „турци“. В медиите и в академичните среди те все още са класифицирани и като цигани. През последните години общността започва правна и социална борба чрез граждански сдружения. Например Съветът на Уста миллет, организиран в гр. Главиница, област Силистра, подава петиция до Министерския съвет на България, декларирайки: „Ние не сме роми, а уста миллет. Майчиният ни език е турски. Настояваме официалните институции и медиите да спрат да ни наричат роми и да бъдат коригирани погрешните твърдения в публикациите.“
През средата на 20-те години на XXI век официалният статус на общността миллет и въпросът дали тя трябва да бъде призната за отделна етническа група стават обект на широки дискусии в българското обществено пространство, медиите и политиката.
В теренното си изследване, озаглавено „Миллетската етническа общност в България“, изследователят д.ф.н. Асен Колев представя гледната точка на самата общност (емик перспектива) в академичните среди. Разглеждайки концептуалните разлики между понятията „народ“ и „нация“, Колев аргументира, че изградената от групата идентичност не се покрива напълно нито с класическите ромски категории, нито с уседналата турска социология, представлявайки отделна етно-социална структура.
В политиката, по време на парламентарните избори в България през 2024–2025 г., изявления на Делян Пеевски, един от лидерите на Движение за права и свободи (ДПС), поставят темата в националния дневен ред. По време на изборните кампании Пеевски дискурсивно отделя общността миллет от традиционното етническо турско избирателно тяло и обещава, че с тях ще се отнасят „не като с второ качество, а като с първо качество граждани“.
Тези събития предизвикват дебати сред българските учени и етносоциолози относно това дали държавата трябва официално да признае общността миллет като отделна етническа или малцинствена категория.
Източници
Категория:Тюркски народи Категория:Етнически групи в България Категория:Етнически групи в Румъния Категория:Мюсюлмански общности в Европа Категория:Цигани