Александрос Папанастасиу (8 юли 1876 – 17 ноември 1936) е гръцки юрист, социолог и политик, който служи два пъти като Министър-председател на Гърция. през периода между двете войни. Той е пионер в създаването на Втората гръцка република.
Ранни години Александрос Папанастасиу е роден на 8 юли 1876 г. в Триполи в семейството на Панайотис Папанастасиу и Мариго Рогари-Апостолопулу. Баща му е бил член на парламента. Прекарва част от детството си в Каламата (1876–1883) и Пирея (1883–1889). Учи право в Националния и Каподистрийски университет в Атина (1895–1898), където получава докторска степен през 1899 г. и лиценз през 1901 г. От 1901 до 1905 г. учи социални науки, право и философия в университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин и в Хайделберг. През 1905 г. отива в Лондон, а след това в Париж, където продължава обучението си до 1907 г. когато решава да се завърне в Гърция. През 1908 г. основава „Дружеството на социолозите“ заедно с Александрос Делмузос. Опитва се да съчетае политическата дейност с научните изследвания.
Политическа кариера През 1910 г. Папанастасиу е избран за първи път в гръцкия парламент. Той се бори за аграрна реформа в Тесалия, стремейки се да разбие големите ферми, съществували там от времето на управлението на Османската империя, и да ги преразпредели на местните фермери. През 1916 г. се присъединява към Временното правителство на националната отбрана на Елефтериос Венизелос в Солун, което се стреми да привлече Гърция на страната на съюзниците от Първата световна война. Веднага е възнаграден с губернаторството на Йонийските острови.
След Първата световна война Папанастасиу участва в няколко правителства на Венизелос като министър на транспорта, министър на националното здравеопазване и министър на вътрешните работи. Когато Венизелос губи изборите през 1920 г. той остава в Гърция и критикува правителствата на Народната партия под ръководството на последователните министър-председатели Димитриос Ралис, Николаос Калогеропулос, Димитриос Гунарис, Николаос Стратос и Петрос Протопападакис за неправилното им управление на продължаващата гръко-турска война от 1919 до 1922 г.
През 1921 г. заедно с други, той публикува документ, озаглавен „ Републикански/демократичен манифест“ (Δημοκρατικό Μανιφέστο), в който критикува монархията, предупреждава за бъдещи разрушения на малоазиатския фронт и накрая призовава Константин I да подаде оставка, за да оцелее Гърция. Той заявява, че Гърция е „творение на духа, труда и борбите на нейните деца. Тя не е собственост на кралското семейство и никоя част от Гърция не може да бъде пожертвана в името на личните интереси на нейния монарх“. За публикуването на този манифест Папанастасиу е хвърлен в затвора заедно с останалите подписали го след съдебен процес. Георгиос Папандреу е негов защитник.
Когато правителството на Народната партия се разпада след бедствието в Мала Азия, Папанастасиу сформира правителство , което по негово настояване на 25 март 1924 г. провъзгласява република. Въпросът е подложен на плебисцит, като избирателите одобряват премахването на монархията на 13 април 1924 г. По време на мандата си Папанастасиу прави и предложения за създаването на Солунския университет, признаването на общия, народен гръцки език, създаването на центрове за обучение на възрастни и др.
От 1926 до 1928 г. той е министър на земеделието и играе важна роля в създаването на Земеделската банка на Гърция. Папанастасиу за кратко е министър-председател още веднъж между май и юни 1932 г. През 1936 г. е поставен под домашен арест от правителството на Йоанис Метаксас.
Папанастасиу умира от сърдечен удар на 17 ноември 1936 г.
Виша Лига Кабинет на Александрос Папанастасиу (1924) Веднага след оставката на Георгиос Кафантарис, поради натиска, който е бил подложен за незабавно провъзгласяване на републиката и отказа на Андреас Михалакопулос да поеме поста, регентът дава мандат за сформиране на правителство на Александрос Папапанастасиу, който го приема. В програмните си изявления на 24 март Папанастасиу, след като подчертава, че Народното събрание има конституционни права и юрисдикция да обяви републиката, внася проект за резолюция, с която се обявява падането на династията и провъзгласяването на републиката, който обаче по-късно е трябвало да бъде одобрен с референдум. Той предлага и създаването на Сенат, втори законодателен орган, чрез който цели подобряване на законодателната и конституционната работа. Предлага и въвеждането на пропорционална избирателна система.
Източници https://web.archive.org/web/20251201174945/https://www.sansimera.gr/biographies/566#goog_rewarded