Джалъзови са стар български род от средногорското село Турия, община Павел баня, който стои зад основаването на сегашното село. Историята на рода е пряко свързана с възстановяването на селището през първата половина на XVIII век.

История на рода Корените на Джалъзовия род са свързани със старото селище в района на Турия. След неговото опожаряване през 1364 година, те се установяват на малка поляна край брега на горното течение на Турийска река, в закътаните дебри на Средна гора. Там, сред гъста планинска растителност от клони и капини, родът изгражда своя дом заедно с още няколко къщи.

След разделянето на оцелелите родове на малки семейни махали по околните баири, в началото на XVIII век Димитър Иванов Стоилов (роден през 1685 г.), също познат като Димитър Джалъза, организира обединяването на разпръснатите жители и тяхното завръщане от високите части на планината към по-ниската и закътана котловина. Този процес завършва с основаването на съвременното село Турия на днешното му местоположение.

През XVIII и XIX век Джалъзовия род се утвърждава като една от бунтовническите фамилии в района на Сърнена Средна гора и Казанлъшко, чиято история е белязана от пряка съпротива срещу османската власт и защита на местното българско население.

В началото на XVIII век Димитър Джалъза (роден през 1685 г.) преминава през принудителна военна служба и отвличане на сина му Тодор, което води до много опити за издирването му из градовете на империята, а по късно чрез откупи успява да намали присъдата на другия си син Иван и да издейства строеж на нов мост в Турия. Този следващ син, Иван Димитров Стоилов — Джалъза (роден през 1712 г.), след тежък инцидент с нападение над семейството му, попада в пловдивския затвор „Таш капия“, откъдето успява да избяга и застава начело на малка хайдушка чета в труднодостъпната местност „Трите извора“.

Тази хайдушка традиция се пренася в рода до средата на XIX век, когато Димитър Иванов Стоилов (роден около 1830 г.), известен като Димитър Джалъза действа с малка дружина в региона и си сътрудничи с известни водачи като Добри войвода, Иван Донкоолу и Кърджил войвода Неуяснена още напълно е хайдушката дейност както на Кърджил войвода (Киро Кърджиев) от с. Розово, така и на Кольо Пантата и Джалъза от с. Турия. Те изчезвали за известно време от селата си и едни казвали, че били във Влашко по печалба, други, че ходили по търговия из околните краища, а те кръстосвали гори и кърища чак към Одринско.. Неговата активност оставя траен отпечатък в географската памет на село Турия, където непосредствено на юг и до днес се намира местността Джалъзка, наименувана в чест на неговите укрития. В памет на неговото дело днес на мястото на някогашната му къща в селото е изградена паметна плоча на Димитър Джалъза.

Родословие Иван Стоилов (c. 1660 – 1695) Димитър Иванов Стоилов (1685) Калина Димитрова Стоилова (c. 1712) Тодор Димитров Стоилов (c. 1718) Иван Димитров Стоилов (1712) Димитър Иванов Стоилов (1735) Тота Иванова Стоилова (c. 1778) Петър Иванов Стоилов (c. 1778) Христо Иванов Стоилов (1778) Тота Христова Стоилова (c. 1803) Стоил Христов Стоилов (c. 1803) Иван Христов Стоилов (c. 1803) Сава Иванов Стоилов (c. 1830) Димитър Иванов Стоилов (c. 1830) Стоил Иванов Стоилов (1828) Мария Стоилова Христова (c. 1876) Петко Стоилов Христов (c. 1876) Иван Христов Стоилов (c. 1876) Христо Стоилов Христов (1876) Неда Христова Стоилова (1896) Иван Христов Стоилов (1902) Нено Христов Стоилов (1894) Стоил Христов Стоилов (1891 – 1982)

Източници

Христов, Христо Стоилов. Сълзи и рози. 2-ро изд. София, Изд „Мартилен“, 2008. Растев, Лальо. Родовете основали Павел баня. 2-ро изд. Казанлък, Изд „Янита - ЯС“, 2011. Чорбаджийски, Димитър Христов. Село Турия. Пловдив, Изд. „Христо Г. Данов“, 1989.

Бележки

Категория:Български родове