Клод Луи Ектор, херцог дьо Вилар () е маршал на Франция, последният от великите военачалници на крал Луи XIV. Воюва в Холандската война (1672 – 1678), а през 1687 г. е изпратен в Бавария, за да преговаря за съюз между нея и Франция. През същата година е произведен в чин маршал. След служба като посланик във Виена (1698 – 1701), той е сред френските командири във Войната за испанското наследство (1701 – 1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген (1702) в Баден и Хьохщетд (1703) в Бавария. През 1704 г. потушава голямо въстание във Франция, известно като Камисард.Claude C. Sturgill, Marshal Villars and the War of the Spanish Succession, Lexington 1965, p. 59 През 1709 г. завършва наравно срещу армиите на херцог Марлборо и принц Евгений Савойски в битката при Малплаке,Има специално изследване по въпроса: Hilarie Belloc, Malplaquet, London 1911 с което дава шанс на Франция да се измъкне непобедена от войната.The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, ed. by Linda Frey and Marsha Frey, London 1995, pp. 478 – 480 През следващите години той успешно защитава френската граница, а през 1712 г. побеждава принц Евгений при Денен. През 1713 – 1714 г. преговаря с него за сключването на договора от Ращат. Член на Съвета на регентството (1715 – 1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във войната за полското наследство (1733 – 1735). След смъртта си оставя ценни мемоари.The Wordswoth Dictionary of Military Biography, London 1990, pp. 305 – 306
Източници
Категория:Френски маршали Категория:Хора от Оверн-Рона-Алпи Категория:Генералисимуси