Акантската магическа табличка () е древногръцка магическа табличка, открита в развалините на град Акант, разположени край градчето Йерисос в североизточната част на Халкидическия полуостров, Гърция. Табличката е двустранен текст, написан на старогръцки, и е открита в некропола на Акант. Тя е оповестена публично в 1993 година, заедно с още три таблички от Акант, на 14-тата конференция на Катедрата по лингвистика на Солунския университет. Табличката е датирана в края на IV век пр.Хр., когато Акант е част от Македонското царство. Тя съдържа магическо заклинание, което принадлежи към категорията на еротичните или любовните заклинания. Текстът е съставен от мъж на име Павзаний и е бил предназначен да обвърже две жени, Симе и Айнис, от които първата е идентифицирана със сигурност като любовен интерес. Табличката от Акант е пример за мъжко любовно заклинание и един от най-ранните оцелели примери за „заклинание на привличането“, тоест имащо за задача да доведе обекта си до автора.
Описание Магическата табличка принадлежи към широката категория еротични или любовни заклинания, които са били предназначени да повлияят на еротичните взаимоотношения. Категория се разделя на „заклинания за раздяла“, които включват по-известната Пелска магическа табличка, и „заклинания за привличане“, от които табличката от Акант е сред най-ранните известни примери.; Този вид заклинания за привличане по-късно ще бъдат известни като агоге (αγωγή) или агогимон (αγώγιμον) и много често са били правени от мъжки агент с намерението да привлекат желана жена. Въпреки че традицията на ритуали за привличане е документирана в по-ранен период от литературни източници (например Язон и Медея), табличката от Акант от края на IV век пр.Хр. доскоро е най-ранният оцелял пример от този тип, но две по-късно публикувани гръцки заклинания от Сицилия, които изглежда показват характеристики на заклинание за привличане, са датирани от V век пр.Хр. Ритуалите за писане на заклинания са се извършвали в македонската столица Пела много преди времето на Филип II Македонски и са продължили да процъфтяват в градове като Пела и Пидна по време на разширяването и урбанизацията на Македония. Към средата на IV век пр.Хр. съседните селища, които вече са под македонски контрол, ще дадат свои собствени плочки с проклятия, включително градовете Аретуса, Ореокастро и Акант.
Табличката на Павзаний е една от петте плочки със заклинания, открити в Акант от времето, когато градът е бил част от Македония. Следвайки стандартната практика на гръцките магьосници, плочките са били заравяни в некрополи с надеждата, че заклинанието ще бъде успешно пренесено в подземния свят от душата на наскоро починал човек. От всяка страна на плочата Павзаний изразява желанието си да обвърже двама различни души, Симе (Σίμη) и Айнис (Αἶνις). Името Айнис обикновено не е с ясен пол; носителят му понякога е идентифициран като жена, а понякога не. Табличката включва имената както на агента, така и на обектите , което обикновено е рядко срещано явление за традиционните заклинания. Подобно на съставителя на плочата от Пела, Павзаний желае да бъде единственият, който да контролира времето на действие на заклинанието и по този начин да бъде единственият, който може да освободи обвързването. Плочата е особено забележителна, тъй като двете условия, включени в проклятието, никога преди не са били виждани заедно, нито поотделно в плоча със заклинание от толкова ранна дата.; Едното от условията е първият обект (Симе) да не може да се ползва с благодатта на Афродита („нито Афродита може да бъде милостива към нея“), тема, срещана главно в агресивните еротични заклинания от имперския период. Другото условие е и двете жертви да не могат да изпълняват ритуалните си задължения – Павзаний пише, че жертвите не могат да извършват жертвоприношения („да докоснат жертвена жертва“), докато не се поддадат на неговите искания (Атина е специално спомената като получател на жертвата на Симе на страна А на табличката). Това желание е свързано с предположението, че въздържанието им от ритуални жертвоприношения би се възприело като обидно за боговете и следователно би могло да обърне божествен гняв срещу тях. Идеята, че жертвите на проклятие рискуват божествено оскърбление, ако исканията на извършителя не бъдат удовлетворени, е позната тема в писането на заклинания, която се среща в цяла Мала Азия и Средиземноморския свят, включително в гръцките заклинания от северното Черно море от IV век пр.Хр. Изглежда, че заклинанието е било сексуално мотивирано, както е видно от последното желание на Павзаний, което е Симе да го „прегърне“ или „да се вкопчи в него“ (ἐνσχῇ).; Съществуват различни теории относно самоличността и социалния статус на Симе, включително, че тя може да е била проститутка, омъжена жена или палаке.
Текст
Страна А
Гръцки 1. Παυσανίας Σίμην τὴν Ἀν-
2. φιτρίτου καταδεῖ, μέχρι ἂν Παυ-
3. σανίαι ποιήσῃ ὃσα Παυσανίας βούλεται
4. Και μήτι ἱερίου Ἀθηναίας ἃψασθαι
5. δύναιτο, μήτηι Ἀφροδίτη ἱλέως αὐτῇ
6. εἲη, πρὶν ἂν Παυσανίαν ἐνσχῇ Σίμη
7. Ταῦτα δεὶ μηδείς ἀναλύσαι ἀλλ' ἤ Παυσανίας
Превод
Страна Б
Гръцки 1. [...] Μελίσσης Ἀπολλωνίδος
2. Παυσανίας καταδεῖ Αἶνιν. Μήτι ἱερ-
3. είου ἃψασθαι δύναιτο μήται ἂλλου ἀγα-
4. θοῦ ἐπήβολος δύναιτο γεναίσθαι, πιρὶν-
5. ἂν Παυσανίαν ἱλάσηται Αἶνις.
6. Ταῦτα δεὶ μηδείς ἀναλύσαι ἀλλ' ἤ Παυσανίας
Превод
Вижте също Пелска магическа табличка Пидненски магически таблички Мегарска фиала
Бележки
Цитирана литература
Категория:Дем Аристотел Категория:Старогръцки език Категория:Солунски археологически музей Категория:Култура на Древна Македония Категория:Археологически артефакти Категория:Ръкописи Категория:Древномакедонски език Категория:Религия в Древна Македония Категория:Археологически находки в Егейска Македония