Сър Фредерик Гоуланд Хопкинс (роден на 20 юни 1861 г. в Истборн, Съсекс; починал на 16 май 1947 г. в Кеймбридж) е британски химик, лекар, биохимик и лауреат на Нобелова награда.

Хопкинс се счита за основател на изследванията в областта на витамините. В млякото той открива витамините А и В. Сред аминокиселините той открива глутатиона и триптофана.

Живот и работа След като работи като служител в застрахователна компания и завършва стаж по химия, от 1882 г. Хопкинс изучава химия в Кралското минно училище в Лондон и през 1887 г. се дипломира като външен студент в Лондонския университет, като още от 1883 г. е асистент в болницата Guy’s Hospital, където работи при сър Томас Стивънсън, съдебен химик към британското Министерство на вътрешните работи и токсиколог.Werner E. Gerabek: Hopkins, Sir Frederick Gowland. 2005, S. 616. След това през 1888 г. започва да учи медицина в Медицинското училище на Guy’s Hospital, като през 1894 г. получава степен „бакалавър по медицина“ (MB) от Лондонския университет. Преподава в Guy’s Hospital, а от 1898 г. е лектор по химична физиология (днес наричана биохимия) в Кеймбриджския университет. През 1902 г. той защитава там докторска степен (D. Sc.), през 1910 г. става доцент, а през 1914 г. – професор по биохимия.

В началото той се занимава с пигментите на пеперудите (т.нар. птерини), а през 1891 г. разработва усъвършенстван метод за определяне на пикочната киселина. От 1897 г. нататък той се занимава с ролята на протеините в храненето и установява, че е необходим определен аминокиселинен състав, особено що се отнася до триптофана и тирозина. Аргининът и хистидинът, от друга страна, са взаимозаменяеми. През 1906 г. той е първият учен, който ясно заявява, че всяко животно се нуждае, освен от чисти протеини, мазнини и въглехидрати, дори допълнени с необходимите неорганични соли, и от допълнителни вещества, за да се развива.Otto Westphal, Theodor Wieland, Heinrich Huebschmann: Lebensregler. Von Hormonen, Vitaminen, Fermenten und anderen Wirkstoffen. Societäts-Verlag, Frankfurt am Main 1941 (= Frankfurter Bücher. Forschung und Leben. Band 1), S. 43. В резултатите си, публикувани през 1912 г., той показва, че определени хранителни съставки (по-късно наречени витамини) са абсолютно необходими в храненето – откритие, което благодарение на неговата работа се налага като общоприето.

Заедно с Уолтър Морли Флетчър от 1907 г. нататък той изследва метаболизма на мускулите и доказва връзката между мускулното натоварване, производството на млечна киселина и снабдяването с кислород. През 1921 г. той осъзнава значението на глутатиона като редокс система в метаболизма на организма.

През 1905 г. той е избран за действителен член (Fellow) на Кралското дружество, което му връчва Кралски медал през 1918 г. и медал „Копли“ през 1926 г. През 1924 г. той става член на американската Национална академия на науките, през 1927 г. – на Кралското дружество на Единбург и през 1928 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките в Гьотинген.Holger Krahnke: Die Mitglieder der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen 1751–2001 (= Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, Philologisch-Historische Klasse. Folge 3, Bd. 246 = Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften in Göttingen, Mathematisch-Physikalische Klasse. Folge 3, Bd. 50). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2001, ISBN 3-525-82516-1, S. 118. През 1929 г. той получава, заедно с нидерландския учен Христиан Ейкман, Нобелова награда за физиология или медицина „за откриването на витамините, стимулиращи растежа“. През 1932 г. е избран за член, както и за почетен член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“. През 1937 г. е приет в Американското философско общество, а през 1947 г., годината на смъртта му – в Национална академия дей Линчеи.

Хопкинс е член на братството на масоните (Ложа „Ескулап“ № 2410).

През 2000 г. астероидът (9677) Гоуландхопкинс е кръстен на него.Minor Planet Circ. 41569 Освен това на 7 юли 1959 г. Британският комитет по антарктически наименования кръщава на него един антарктически ледник, а през 2016 г. – и залив.John Stewart: Antarctica – An Encyclopedia. Bd. 1, McFarland & Co., Jefferson und London 2011, ISBN 978-0-7864-3590-6, S. 753 (englisch).

Личен живот През 1898 г. той се жени за Джеси Ан Стивънс (1861 – 1937); двамата имат син и две дъщери, като по-младата от тях, Джакета Хоукс, става известна археоложка и се омъжва за писателя Джон Пристли.J.B. Priestley, The Edwardians (New York: Harper & Row, 197), p. 243.

Гоуланд Хопкинс почива на 16 май 1947 г. в Кеймбридж и е погребан там, до съпругата си.A Guide to Churchill College, Cambridge: text by Dr. Mark Goldie, pp. 62–63 (2009)Trinity College Chapel. Посетено на 24 януари 2023 г.

Публикации Food Economy in Wartime. 1915 The Earlier History of Vitamin Research. 1930 Chemistry and Life. 1933

Литература Winfried Pötsch u. a.: Lexikon bedeutender Chemiker. Harri Deutsch, Thun / Франкфурт на Майн 1989, ISBN 3-8171-1055-3. Werner E. Gerabek: Hopkins, Sir Frederick Gowland. In: Werner E. Gerabek, Bernhard D. Haage, Gundolf Keil, Wolfgang Wegner (Hrsg.): Enzyklopädie Medizingeschichte. De Gruyter, Berlin / Ню Йорк 2005, ISBN 3-11-015714-4, S. 616.

Източници

Категория:Британски биохимици Категория:Физиолози Категория:Учени в Кеймбриджкия университет Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Британски масони Категория:Английски учени