Голямата носовка Ѫ е буква, употребявана за писане в българския език до правописната реформата от 1945 година. Тя е имала фонетичната стойност на ъ и се е пишела на етимологичното си място.
Тук е представен списък на думите, изписвани с тази буква. За всяка морфема е дадена само най-характерната дума, съдържаща дадения корен. Изписването засяга всички производни форми.
Б бѫбрекъ (да) бѫда бѫдеще
В всѫдѣ (всякъде) вѫбелъ (кладенец) вѫгарець (паразит по домашните животни) вѫгленъ вѫдица вѫже вѫзелъ вѫсеница (гъсеница) вѫся се вѫтрѣ вѫтъкъ
Г глѫбина гнѫсъ грѫдь гълѫбъ гѫба гѫгна гѫгрица (вредител по боба) гѫдулка гѫжва (чалма) гѫсеница гѫска гѫстъ
Д дѫбъ дѫга дѫлбокъ
Ж жълѫдъ
З зѫбъ
И изпѫкналъ
К клѫбо крѫгъ кѫдѣ кѫдѣля.Константинов, Г. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Пловдив, 1940. с. 8. кѫдравъ кѫклица (вид трева) кѫпина кѫпони (везни) кѫпя се кѫсъ кѫтъ кѫща
Л лѫгъ, лѫка (малка горичка край река) лѫкъ лѫчъ
М могѫщъ мѫдъръ мѫжь мѫка мѫтенъ
Н недѫгавъ
О обрѫчь оскѫденъ отвѫдъ
П присѫтствувамъ прѫтъ пѫдпѫдъкъ пѫдя пѫпъ пѫть пѫча се
Р рѫбъ рѫка
С скѫпъ стѫпка (тѣ) сѫ сѫбота сѫдъ сѫкъ (чеп) сѫществувамъ
Т трѫба тѫга тѫпъ тѫртей тѫтен
Ѫ ѫгълъ
Източници Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.
Бележки
Вижте също Ят Голям юс
Вижте също Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.
Категория:История на българския правопис