Никита Трифилий (; починал на 30 април 803 г.) е високопоставен на византийски сановник при управлението на императрица Ирина (797 – 802), който заемал длъжността доместик на схолите.

Никита се споменава за първи път по време на грандиозното триумфално шествие на Ирина, състояло се в понеделник на Великден, 1 април 799 г. По това време той вече е доместик на схолите (командир на елитния полк Схоли) и носител на върховното достойнство патрикий. Никита е един от четиримата патрикии (заедно с Вардан Турк, Константин Воила и брата на Никита, Сисиний), водещи четирите бели коня, които теглили императорската карета – роля, която го отличава като един от най-видните поддръжници на Ирина сред висшите сановници.

Няколко седмици по-късно, през май същата година, здравето на Ирен се влошава значително и въпросът за нейното наследяване застава на дневен ред. В този момент Никита (и вероятно брат му също) се съюзява с евнуха Еций, за да ограничи влиянието на могъщия евнух и главен министър на Ирина, Ставракий. Двамата отишли пред императрицата и обвинили Сравракий в заговор за завземане на трона. Ставракий успява да се размине единствени с порицание от императрицата, но предприема стъпки за събиране на въоръжена подкрепа, за да противодейства на контрола, който Еций и Никита упражнявали над висшите офицери в армията. Двата лагера остават в патова ситуация до февруари 800 г., когато на Ставракий е забранено да има контакти с военните, а Еций е назначен на влиятелния пост стратег на тема Анатоликон. Въпреки факта, че Ставракий се разболява скоро след това, неговите поддръжници вдигат бунт в негова защита в Кападокия. Ставракий обаче умира на 3 юни 800 г., преди новината за това да достигне до столицата, а въстанието било бързо потушено.

Въпреки по-ранната си подкрепа за Ирина, Трифилий се противопоставя на фискалната политика, приета от нея през следващата година, както и на нарастващото влияние на Етий, който заменил брата на Никита, Сисиний, като стратег на Тракия със собствения си брат Лъв. По този начин Никита се причислява сред инициаторите на детронирането на Ирина от логотета на геника Никифор I на 31 октомври 802 г. Никита остава на поста доместик на схолите до внезапната си смърт на 30 април 803 г. Хронисти съобщават за слуха, че е бил отровен по заповед на Никифор, но предвид продължаващата близка връзка на Никифор със Сисиний, това е малко вероятно.

Източници

Цитирана литература

Категория:Византийски военачалници Категория:Починали през 803 година Категория:Родени през 8 век Категория:Доместици на схолите