Силата на шахматната фигура е относителна оценка на стойността и стратегическото значение на фигурата, измерена в точки. Въпреки че силата на шахматната фигура не е пряко спомената в правилата на играта, оценките на фигурите е полезна като помощно средство за планиране на ходове. Силата на фигурата се измерва и от компютри: тези стойности се използват в математически изчисления, които играчът-бот използва, за да приоритизира ходовете.
Изчисленията на силата на фигурите предоставят само приблизителна индикация за състоянието на играта. По-точните стойности ще зависят от игровата ситуация и могат да варират значително. В определени случаи, правилно поставена „слаба“ фигура ще бъде по-полезна от „силна“ фигура, която е в капан – например, притисната към цар.Юрий Авербах, Алексей Суэтин - Учебник шахматной игры, изд. „Человек“, М., 2016, 536 стр., Архив от 2021-09-26.
Най-известната система присвоява 1 точка на пешка, 3 точки на кон или офицер, 5 точки на топ и 9 –10 точки на дама. Например, жертването на кон или офицер при такава оценка все още може да се счита за честна размяна, ако човек може да гарантира вземането на три или повече пешки в замяна. Но системите за оценка предоставят само грубо ръководство; истинската стойност на фигурата може да варира значително в зависимост от нейната позиция спрямо всички останали фигури на дъската.
В компютърния шах стойността на фигурите и позициите се изразява в „сантипешки“ или „сантипауни“, където 100 сантипешки = 1 пешка. Тази оценка позволява да се оценят стратегическите и тактическите характеристики на позиция, по-малка от една пешка, без да се използват дроби.
Стандартни оценки Стойностите на фигурите са валидни за тактически „спокойни“ позиции, където няма да се случи незабавно тактическо придобиване на материал.
Следващата таблица е най-често срещаното определяне на точкови стойности.
Най-разпространена и използвана е оценката, дадена в най-известното съветско шахматно издание – енциклопедичният речник „Шахматы“, издаден през 1990 година от държавното издателство „Советская энциклопедия“ под редакцията на Анатоли Карпов.Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 59, 413, 425—426. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски език).Шахматы: Энциклопедический словарь под редакцией Анатолия Карпова, Шахматы с Жориком, 15.06.2018. (на руски) Тя се утвърждава в света от водещата роля на съветската шахматна школа през втората половина на XX век, особено след мачовете за световната титла на Карпов с Корчной и Каспаров. Оценката обединява тези на редица световно известни имена в шаха, сред които и световни шампиони: Емануил Ласкер, Капабланка, СейраванSeirawan, Y.; Silman, J. (1990). Play Winning Chess. Microsoft Press. ISBN 1-55615-271-X., СилманSilman, J. (1998). The Complete Book of Chess Strategy: Grandmaster techniques from 'A' to 'Z'. Siles Press. ISBN 978-1-890085-01-8., Солтис, Фирмиан, Сузан ПолгарPolgar, S.; Truong, P. (2005). A World Champion's Guide to Chess. Random House. ISBN 978-0-8129-3653-7 – via Internet Archive (archive.org). и др., като определя следните относителни стойности:Hooper, David Vincent; Whyld, Kenneth — The Oxford Companion to Chess. Oxford Companions. Oxford University Press, 1984. ISBN 9780192175403 (на английски език). Фигури Символ СтойностПешка 1Кон 3Офицер 3Топ (тур) 5Дама (царица) 9 – 10Цар ∞ (4) Най-старото извеждане на стандартните стойности се дължи на Моденското училище (Ерколе дел Рио, Джамбатиста Лоли и Доменико Лоренцо Понциани) през 18 векLolli, G. – Osservazioni teorico-pratiche sopra il giuoco degli scacchi. Bologna, IT, Stamperia di S. Tommaso D'Aquino, 1763, p. 255. и е частично базирано на по-ранните трудове на Пиетро Карера.Carrera, Pietro – Il Gioco degli Scacchi. Militello, IT: Giovanni de Roffi, 1617, p. 115–21. В началото на 19 век е публикувано в изследвания на Петер Прат.Петер Прат е автор на „Теория на шаха“ (1799) и „Изследвания на шаха“ (1808). Squares Eight Times Eight Стойността на царя е неопределена, тъй като не може да бъде взет или разменен по време на играта. Шахматните компютри обикновено присвояват на царя произволно голяма стойност, например 200 точки или повече, за да покажат, че загубата на царя поради мат е по-важна от всички други съображения.Levy, D., Newborn, M. – How Computers Play Chess. Computer Science Press, 1991. ISBN 0-7167-8121-2, p. 45. По време на ендшпила, тъй като има по-малка опасност от мат, царят често ще поеме по-активна роля. Той е по-добър в защитата на близките фигури и пешки от коня и по-добър в атакуването им от офицера.Ward, Chris – Endgame Play. Batsford, 1996, ISBN 0-7134-7920-5, p. 13. Като цяло това прави царя по-силен от лека фигура, но по-малко силен от топ, така че бойната му стойност е около 4 точки.Lasker, E. – Chess Strategy. reprint. Dover Publications, 1959, ISBN 0-486-20528-2, p. 73.Aagaard, J. Excelling at Technical Chess. Everyman Chess, 2004. ISBN 978-1-85744-364-6, p. 12.
Отклонения и особености Тази система има някои недостатъци. Комбинациите от фигури не винаги струват сбора на частите си; Например, два офицера на полета с различни цветове обикновено са по-ценни от офицер и кон, а три малки фигури (9 точки) често са малко по-силни от два топа (10 точки) или дама (9 – 10 точки).Capablanca, Jose, de Firmian, Nick – Chess Fundamentals. Random House, 2006. ISBN 0-8129-3681-7. Completely revised and updated for the 21st centuryp=24.Fine, Reuben, Benko, Pal – Basic Chess Endings. McKay, 2003. ISBN 0-8129-3493-8, p. 458, 582. Теоретикът на шахматните варианти Ралф Беца идентифицира „ефекта на изравняване“, който намалява стойността на по-силните фигури в присъствието на по-слаби фигури на противника, тъй като последните пречат на достъпа до част от дъската за първите, за да се предотврати изпаряването на разликата в стойността чрез размяна 1 към 1. Този ефект кара три дами да загубят сериозно срещу седем коня (когато и двамата започват зад стена от пешки), въпреки че три по девет е с шест повече от седем по три.Cazaux, Jean-Louis, Muller, Harm Geert – More Chess & More than Chess. Toulouse, FR, Pionssimo, 2023, ISBN 978-1-4477-6560-8, p. 105 – 111. В по-малко екзотичен случай, размяната на топове при наличие на дисбаланс дама срещу 3 леки фигури облагодетелства играча с дамата, тъй като топовете възпрепятстват движението на дамата повече, отколкото на леките фигури. Следователно, добавянето на стойностите на фигурите е първо приближение, защото трябва да се вземе предвид и сътрудничеството между фигурите (например, офицерите с противоположен цвят си сътрудничат много добре), наред с мобилността на всяка фигура (например, фигура на късо разстояние, далеч от действието на голяма дъска, е почти безполезна).
Позиционна стойност Относителната стойност на фигурите може да бъде повлияна от вида на играната позиция, етапа от играта, на който се извършва размяната, и позицията на конкретни фигури. Например: Почти всяка фигура в центъра на дъската държи повече полета под атака от една на фланга, и още повече в ъгъл, така че размяната на ъглова фигура за еднакво ценна централна фигура на противника може да бъде предимство. Дамата е равна на три леки фигури или два топа, но ако те са свързани, може да са по-силни от нея, например двойка офицери с кон или сдвоени топове на една линия. Ако не са координирани, по-подвижната дама може да вземе някоя от тях, например с двойно нападение. Офицери срещу коне. Действията на фигурите с голям обсег най-често са ограничени от други фигури, докато конят може да ги прескочи. Конят и офицерът формално се считат за равни, но на практика относителната им стойност зависи силно от позицията. Конете могат да прескачат фигури и в закрити позиции са по-силни от офицерите, които са далекобойни фигури и са по-силни в открити позиции. Шахът на офицера може да се прикрие, но шахът на коня не може да бъде избегнат – трябва или да се оттегли царят, или да се плени коня. Офицерът е по-силен от кон срещу пешки, а офицерът и пешките са по-силни срещу топа на противника, отколкото конят и същия брой пешки. Два офицера почти винаги са по-силни от два коня. Два офицера могат да матират самотен цар с внимателна защита от по-слабата страна, но два коня не могат. В количествено изражение, притежаването на два офицера срещу два коня (или срещу офицер и кон) се равнява приблизително на предимство от половин до една цяла пешка, стига позицията да е сравнително отворена и офицерите да могат да действат ефективно. Предимството може да бъде дори по-голямо, ако офицерите успеят да заемат диагонали, от които играят активна роля в атаката или защитата. Сдвоените разнополи офицери струват 7,5 пешки – повече от стойностите на офицерите взети заедно. Въпреки че това би било много теоретична ситуация, няма такъв бонус за чифт офицери с един и същи цвят на полетата им. Според изследвания на Х. Г. Мюлер, три офицера на светло поле и един офицер на тъмно поле биха получили бонус само 0,5 точки, докато два от всеки цвят биха получили бонус 1 точка. По-небалансирани комбинации като 3:0 или 4:0 не са тествани. Първият играч, демонстрирал забележителната сила на двойката офицери да доминира над два коня (или над офицер и кон), е първият световен шампион Вилхелм Щайниц. Оттогава насам водещите шахматисти почти единодушно предпочитат офицера пред коня и са усвоили умението да се възползват от предимството на двойката офицери.
Офицерът и топът обикновено са по-силни от коня и топа О + Т > К + Т, но дамата и конят често са по-силни от дамата и офицера Д + К > Д + О.
Позицията на всяка фигура също прави съществена разлика: Офицер, блокиран от собствените си пешки (лош офицер), може да струва по-малко от 3 точки. Фигурите, контролиращи центъра, струват повече от средното, затворените и хванатите в капан фигури (като лошите офицери) струват по-малко. Пешките близо до страничните краища струват по-малко от тези близо до центъра, пешките близо до произвеждане струват много повече. Благодарение на възможността за превръщане във фигура, пешката повишава стойността си с напредването си – стига да е добре защитена и пътят ѝ да не е блокиран от други пешки. Проходна пешка, която е близо до произвеждане в дама, може да струва колкото топ или дори повече и т.н. Пешки срещу фигури. На практика, когато на дъската има много фигури, леката фигура (офицер или кон) обикновено превъзхожда три пешки. Когато обаче позицията се опрости вследствие на размени, пешките стават все по-силни и лесно могат да се окажат по-ценни от лека фигура. Всъщност, дори две пешки могат да бъдат по-силни в ендшпила от кон, офицер или – понякога – дори от топ, стига да са напреднали достатъчно. Топ и пешка срещу офицер и кон / два офицера / два коня. Обикновено две леки фигури – например офицер и кон – са равностойни на топ, особено когато е подкрепен от пешка. Всичко обаче зависи от конкретните обстоятелства на позицията. Роберто Грау илюстрира това с пример, в който офицер и кон, заедно с пешка, имат явно предимство.Grau, Roberto. «De la ganancia y pérdidas de material». Tratado general de ajedrez, «Tomo I, Rudimentos». Editorial Sopena de Argentina, стр. 177 – 187(на испански). Като пример се разглежда позицията от партията между Капабланка и Вилегас, играна през 1914 г.