Петър (на гръцки : Πέτρος) е високопоставен византийски военачалник от началото на IX век, който по-късно става монах и след смъртта си е канонизиран от Църквата. Празникът му се чества на 1 юли.
Живот Петър е познат само от менологиите. Той е син на патрикийя Константин, който според Константинополския синаксар е заемал длъжността стратег. Петър е роден по време на съвместното управление на императрица Ирина и нейния син Константин VI (780 – 796)..
Петър също така е притежавал ранга патрикий и е служил като доместик на схолите, комадир на елитния полк Схоли, по време на едноличното управление на Ирина () и като командир на иканатите под управлението на нейния наследник Никифор I (). Той участва в катастрофалната битка при Върбишкия проход през 811 г. и е пленен заедно с 50 други офицери от българите. Петър успява да избяга „по чудо“ с помощта на Йоан Богослов, става монах на Витинския Олимп, заедно с Йоаникий Велики, с когото живее заедно като негов ученик в продължение на 34 години. След смъртта на Йоаникий през 846 г. Петър се завръща в Константинопол, където построява църква в квартал Евандру. Той живял в колиба наблизо и починал осем години по-късно, на 1 юли 854 г. Достоверността на живота му след 811 г. е поставена под въпрос от изследователя Джон Уъртли, който смята монашеския му живот за легенда.
Родолф Гияан предполага, че Петър Патрикий е идентичен с патрикийя със същото име, споменат в историята на Теофан Изповедник, който участва в свалянето на Ирина през 802 г. и който през 809 г. потушава армейски бунт срещу Никифор. Въпреки това, според Теофан, този човек е бил убит при Върбишкия проход.
Източници
Цитирана литература
Категория:Доместици на схолите Категория:Християнски светци от IX век Категория:Починали през 854 година Категория:Родени през 8 век