Тайната книга на богомилите е старобългарска апокрифна книга с неизвестен автор, излагаща възгледите на богомилите за сътворението и съдбата на света. Смята се, че е написана в XI или първата половина на XII век. Запазена е днес в два независими латински превода.

Тайната книга на богомилите отразява възгледите на богомилите и по-конкретно на тяхната Българска църква, като в доктринално отношение заема междинно положение между масовото християнство и крайния дуализъм на павликянството. От една страна книгата описва сътворението и управлението на материалния свят от Сатаната, но от друга го смята за подчинен на Бог, който в крайна сметка трябва да надделее над него.

Източници Тайната книга е известна днес от два латински ръкописа – Каркасонски и Виенски – които имат известни разлики и са смятани за независими един от друг преводи на общ старобългарски първоизточник или дори на два несъвпадащи преписа на един и същ източник.

Каркасонският ръкопис е запазен в архива на Инквизицията в Каркасон, пренесен по-късно в Париж, където текстът му е отпечатан за пръв път през 1691 година. В първото издание текстът е озаглавен „Лъжовно Евангелие“ (Faux Evangelis), а в изданието на Йохан Карл Тило от 1832 година – „Свети-Йоанова книга“ (Liber Sancti Johannis), както обикновено е наричан в литературата. Финална бележка на Каркасонския препис изрично отбелязва, че книгата е използвана от катарската общност в Конкорецо, Ломбардия, като е пренесена там от България от местния катарски епископ Назарий. За подобна книга, пренесена от България в Конкорецо, споменава и инквизиторът Анселмо Алесандрийски, участвал в гонения срещу катарите. За Назарий говори и друг инквизитор и бивш катар, Раниеро Сакони – според него той е дългогодишен уважаван епископ на катарите. Около 1170 година Сакони лично чува от него някои от описанията от Тайната книга, които самият Назарий бил научил от епископа на българската богомилска църква и неговия заместник. Във връзка с катарския събор в Тулуза през 1167 година е известно, че в Конкорецо е седалището на единствения катарски епископ в Ломбардия и че местната църква е тясно свързана с Българската, следвайки нейната умерено дуалистична доктрина.

Виенският ръкопис е открит много по-късно във Виена и е публикуван от Игнац фон Дьолингер през 1890 година под заглавие „Йоан, апостол и евангелист, разпитващ на Светата вечеря за Небесното царство, за подредбата на света, за Княза и за Адам“ (Joannis et Apostoli et Evangelistae Interogatio in cœna sancta regni cœlorum de ordinatione mundi, et de Principe e de Adam). Той изглежда е превеждан от последовател на богомилството и съдържа множество бележки на преводача, които не присъстват в Каркасонския препис. Няма преки свидетелства за произхода на Виенския препис, но според някои от бележките към него се предполага, че той е използван от богомили в Босна, Ломбардия и Тоскана, а преводът му може би е правен от босненски църковнославянски текст.

За изгубения старобългарски оригинал на Тайната книга няма преки свидетелства. За горна граница на датировката ѝ се смята средата на XII век, когато тя вече е в употреба сред българските богомили, за да бъде преведена на латински и пренесена в Конкорецо преди 1170 година. Позовавайки се на цитати, препратки и влияния на други апокрифни текстове с известна датировка, Йордан Иванов поставя долната граница на датировката на оригинала на Тайната книга в XI век.

Съдържание Книгата е написана под формата на диалог, проведен по време на Тайната вечеря, в който апостол Йоан задава на Иисус Христос въпроси за историята и съдбата на света, а той му отговаря.

Йоан разказва как на Тайната вечеря Исус му разкрива, че един от учениците ще го предаде, като Сатаната ще влезе в него. След това Иисус му обяснява, че преди падението си Сатаната има голяма слава и власт над небесните сили, но се възгордява и пожелава да стане подобен на Всевишния. Той се опитва да привлече ангелите на своя страна, обещавайки им власт и богатство, и ги подтиква към непослушание. Тогава от Божия престол се чува глас, който го укорява като отстъпник и прелъстител на ангелите. Бог заповядва да бъдат отнети одеждите, престолите и венците на всички ангели, които го последвали.

След това Иисус разказва как заради гордостта си Сатаната е лишен от светлината и небесната си власт, а заедно с него пада и третина от ангелите. След като Бог се смилява над него, Сатаната получа кратък срок, в който да реализира плановете си и той създава земния свят, небесните тела, природните явления, растенията и животните, като използва помощта на падналите с него ангели. Той създава мъжа и жената от глина и ги поставя в рай, но чрез змията ги измамва и ги подтиква към грях и плътско желание. Според разказа именно така се появили „рожбите на дявола и змията“, които продължават да съществуват до края на света. Когато Йоан пита как хората могат да бъдат едновременно духовни и плътски същества, Иисус обяснява, че паднали ангели влизат в човешките тела и така от духа и плътта се ражда човек.

Йоан пита колко дълго Сатаната ще властва над човешкия род, а Иисус отговаря, че Бог му е позволил да царува седем века. Сатаната заблуждава хората чрез Енох, Моисей и други свои служители, като ги учи на лъжливи вярвания и тайнства, докато Иисус е изпратен от Бога, за да разкрие измамата му и да спаси хората. Иисус обяснява, че неговото кръщение е необходимо за спасението и че онези, които приемат неговото тяло и кръв, ще бъдат наречени Божии синове. Той също прави разлика между своите ученици и учениците на Йоан Кръстител, като представя първите като хора, отказали се от брака заради небесното царство. Накрая Исус уточнява, че не всички могат да приемат този път, а само онези, на които е дадено да го разберат.

В деня на Страшния съд Сатаната ще бъде освободен и ще поведе война срещу праведните, но Бог ще се намеси и ще настъпи краят на света, съпроводен от страшни природни знамения и помрачаване на небесните тела. Христос ще се яви на престола си заедно с апостолите, ще бъдат отворени книгите и всички народи ще бъдат съдени според вярата и делата им. Праведниците ще бъдат приети в Божието царство, а грешниците ще бъдат осъдени на вечен огън заедно с дявола и неговите ангели. Сатаната и неговите войнства ще бъдат хвърлени в огненото езеро, а грешниците ще бъдат отлъчени във вечния мрак. Праведниците пък ще засияят като слънце, ще получат нетленни одежди и венци и ще живеят с Бога и Христос във вечността, без глад, жажда, страдания и сълзи.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Апокрифи Категория:Старобългарски писмени паметници Категория:Богомилство