Синдзян-уйгурският автономен регион (на мандарин: 新疆维吾尔自治区; пинин: Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū; уйгурски: شىنجاڭ ئۇيغۇر ئاپتونوم رايونى, Шинджан уйгур аптономи райони) или само Синдзян e автономен регион в западната част на Китай, в историческата област Източен Туркестан (Уйгуристан). Административен център и най-голям град в региона е град Урумчи.
История „Белите хора“ според древен китайски сборник с текстове от преди 2000 години, наречен Шан Хай Дзин (山海经 – „Класиката на планини и реки“), описващ географски особености и познат като колекция от митове, или наречени още от древните китайци „белите хора с дълги коси“, са хората, които живели отвъд северозападната граница на територията на днешен Синдзян. Откритите в Таримската падина и много добре запазени т. нар. таримски мумии с черти на европейска раса, най-често с руси или червени коси, датират от 3 в. пр.Н.е. Различни номадски племена, като Юеджъ, са вероятно част от голямата миграция на индо-европейско говорещи хора, живели по онова време в централна Азия.
Номадски култури, като тези на племената Юеджъ, Юджъ и Ниуджъ са документирани от района на Синдзян от 1 век пр.н.е. и са известни предимно с обработката на нефрит. Повече от 750 нефритени скъпоценности от гробницата на Фухао от дин. Шан са от Хотан – днешен Синдзян. За Юеджъ сведения дава и Съма Циен в своите „Записки на Великия историк“. По-късно, след разцвета си по време на първия китайски император Цин Шъхуан, Юеджъ влизат в конфликт с племето Сюнну и следват периоди, в които териториите са спорни – многократно връщани и отнемани от Китай.
През 6 век тюркски народи започват умело да навлизат в района на планината Алтай, създават Тюркски хаганат и скоро разпростират създадената от тях обширна империя в централна Азия. През 583 г. империята е разделена на западна, където попада и Синдзян, и на източна част. През 609 г. по време на династия Суй Китай установява контрол над югоизточен Синдзян.
Династия Тан е основана през 618 г. и е една от най-силните династии в Китай, провеждала мащабни експедиции срещу тюркските народи. През 657 г. Вследствие опустошителното въстание Аншъ, Тибет нахлува към вътрешността на Тански Китай на широк фронт – от Синдзян до Юнан. Надвивайки столицата през 763, установяват контрол над Южен Синдзян. По същото време Уйгурският хаганат установява контрол над Северен Синдзян, влючвайки и голяма част от централна Азия и от Монголия, от където произлиза. След упадъка на Тибет и Уйгурският хаганат през средата на 9 век, тюркската династия Караханиди взема конрола над Синдзян през 10 и 11 век. Междувременно Монголия бива превзета от Киргизите, организирали се на териториите на Турфан и Урумчи през 840 г. До 13 век киргизите управляват източен Синдзян, а над части от Таримската падина господства династия Ляо или позната още като Китанска империя, управлявала северните райони на Китай, Манджурия и Монголия.
След като Чингиз Хан обединил Монголия и започнал да разширява териториите си, Уйгурската държава (обединение от района на Турфан-Урумчи) благоразумно предлага своята преданост на монголците през 1209, допринасяйки с данъци и войска. Монголската империя на Чингиз Хан надвива Китанската империя. Тъй като китаните били мюсюлмани, монголците били посрещнати от населението като освбодители в районите на Кашгар. След разпадането на Монголската империя Синдзян е управляван от Чагатайският хаганат, който през 15 век се разпада на отделни държави: Гуля, Яркенд и Турфан. По-късно през 17 век джунгарите създават империя с обширна територия, в която попада и Синдзян.
В резултат на продължителни битки, Цинска империя успява да превземе Синдзян през 1755 г. Нахлуването на Руската империя по цялото протежение на северния фронт, Опиумните войни и многото въстания, многократно подлагали под въпрос контрола на Цинската династия над далечен Синдзян. През 1864 г. китайските мюсюлмани Хуей и Уйгури въстават в синдзянските градове, следвайки примера на Мюсюлманското въстание от съседните източни провинции Гансу и Шаанси. Цинският контрол над региона бил преустановен. През 1865 Мухаммад Якуб бег, пълководец на съседното Кокандско хаство, навлиза в Синдзян през Кашгар и съумява да превземе почти цялата територия през следващите 6 години. През 1871 г. Русия се възползва от хаотичното положение и превзема богатата долина на река Или, включително и Гуля.
Управлението на Якуб бег продължило до появата на генерал Дзуо Дзунтан, които в периода 1875 – 1877 възвръща Синдзян на Цински Китай. През 1881 г. посредством дипломатически операции Китай си възвръща и Гуля. През 1884 г. Синдзян официално е провинция на Цински Китай.
През 1912 г. Династия Цин е заменена от Република Китай. Юен Дахуа, последният цински губернатор на Синдзян, избягва и на негово място в длъжност встъпва един от подчинените му – Ян Дзънсин. Ян управлява Синдзян до смъртта си през 1928 г. Вследсвие метежа срещу губернатор Дзин Шужен в началото на 30-те, въстание в Кашгар е удобният случай през 1933 г. да бъде основана кратко просъществувалата Първа Източна Република Туркестан. По-късно Синдзян е под контрола на Шън Шъцай. Той управлява за период от 10 години, въвеждайки политика за етническите малцинства и сигурността по съветски модел. Шън поканва група китайски комунисти, измежду които братът на Мао Дзъдун – Мао Дзъмин. Опасявайки се от конспирация, през 1943 г. Шън убива всички комунисти в Синдзян, включително и Мао Дзъмин. Втората Източна Република Туркестан просъществува с подкрепата на Съветския съюз в периода 1944 до навлизането на китайската народна освободителна армия през 1949 г.
Синдзян-Уйгурският автономен регион е създаден на 1 октомври 1955 г.
През 1964 г. на територията на Синдзян при езерата Лоп Нур, Китайската народна република провежда своите първи тестове с атомни бомби – 45 на брой, от които 23 наземни.
География Заемащ около 1/6 от територията на страната. Синдзян означава Нова Земя, име дадено по време на Манджурската – Цинска династия в Китай. Със своите 1 660 000 кв. км, Синдзян е най-големият автономен район и също така най-голямата провинция в Китай. На юг границите на района се разпростират до Тибетския автономен район, на югоизток до провинции Цинхай и Гансу, до Монголия на изток и Русия на север, на запад до Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, както и до управляваните от Индия и Пакистан спорни части на Кашмир. Провинцията има административни права върху по-голямата част от Аксай Чин, регион, обявен от Индия за част от своето териториално подразделение Ямму. Общата дължина на границата е 5600 км, което е ¼ от цялата дължина на границата на Китай.
Синдзян-Уйгурският автономен район заема цялата северозападна част на страната. В централната част се намира планината Тиеншан, достигаща средна височина от 3000 – 5000 м, с най-висок връх Томур – 7455 м. Оградена от хребетите на Тиеншан и Кунлун се простира най-голямата в страната Таримска падина, заемаща площ от 530 хил. кв. км, със средна надморска височина 800 – 1300 м. В централната част на Тарим се намира най-голямата пустиня в Китай – Такламакан, заемаща площ от 330 хил. кв. км, богата на нефт и природен газ. В северната част на Синдзян, между Тиеншан и Алтай, е разположена най-голямата китайска котловина – Джунгарската. Площта ѝ е 380 хил. кв. км, средна надморска височина 200 – 1000 м. В центъра ѝ се простират обширни степи и пустини, богати на нефт и природен газ. В централната и източна част на Синдзян се намира Турфанската падина, с площ 50 хил. кв. км. В най-ниското ѝ място, на 155 м под морското равнище, се намира езерото Айдингол (Айдинху), което се нарежда на 2-ро място след най-ниското море в света – Мъртво море. Провинцията също е с най-студените и най-горещите места в Китай. Важно да се отбележи е разликата във времевата зона. Официално времето е пекинско, но понякога, не през лятото, местните хора използват свое време.
Тъй като Синдзян се намира в централна Азия, климатът тук е ясно изразено континентален. Температурните разлики през деня и нощта са големи. Слънцето грее дълго, валежите са само в минимални количества, изпаренията са значими. Средната годишна температура в Северен Синдзян е от -4 °C до 8 °C, в южен от 7 °C до 14 °C.
Дните, когато няма минусови температури през зимата в северен и Южен Синдзян, са съответно 120 – 180 и 180 – 240. Планината Тиеншан представлява естествената граница между северния умерено континентален сух и полусух климат и южния топлоумерен континентален сух климат. В северните райони годишно падат средно по 100 – 160 мм валежи, за разлика от сухите южни райони – едва 25 – 100 мм.
Най-доброто време за посещение на провинцията е през есента, когато дните са дълги, небето е чисто и температурите са по-поносими отколкото през лятото. Друга причина за посещение по това време е наличието на току-що узрелите висококачествени пъпеши, дини, грозде и други плодове и зеленчуци, специалитети на местното производство.
Главни градове и туристически дестинации Горещина, пустиня и стафиди – Турфан
Турфан (кит. 吐鲁番 Tulufán; уйгурски Turpan) е много силно повлиян от различните култури: китайска, персийска и индийска. Това е един от центровете на будизма и на несторианството в Китай. Откакто обаче районите са ислямизирани, господстваща религия е ислям. Тъй като през лятото тук е екстремно горещо, около 45 °C, и много сухо, са се запазили почти непокътнати много свидетелства от миналото. 2000-годишна система от канали с приблизителна дължина от близо 2000 км, наречена „фоггара“, функционира, снабдявайки с вода този голям оазис – 10 300 кв. км и неговите жители, наброяващи 570 000 души. Каналите улавят изворните води на Тиеншан, а също и тези на топящите се снегове. Навсякъде из града има подземни резервоари. Благодарение на това уникално съоръжение Турфан е успял още в миналото да се превърне в най-големия развит икономически район в Таримската падина. Основната продукция на града и района е гроздето, от което при сушене за по-малко от 30 дни се получават стафиди. Градът е условно разделен на две части: китайска-източна и уйгурска-западна. Атмосферата в Турфан е много специфична. Тук начинът на живот е типично ориенталски – с много тесни улички и с втория по големина след кашгарския базар, джамии и по-специално Емин Минаре, построена през 1776 – 1779 в афганистански стил, с минаре във формата на шише, извисяващо се на 44 м височина.
В околностите на Турфан
На 10 км от Турфан се намира отдавна изоставеният, построен още по времето на ханската династия в Китай, град Дзяохъ / Яркхото (град върху Яр). Китайците в продължение на 50 години са се опитвали да превземат крепостта Чхъшъ, собственост на хуните. Едва през 60 г. пр. Хр. успяват да превземат целия оазис Турфан, който до този момент бил независим. Руини от онези отминали времена днес разказват историята на града.
Между две речни долини се издига тясно плато с до 50 м отвесно падащи скали, над които Дзяохъ е като естествена крепост. Сградите тук често са на ръба на скалите, това стратегическо място е използвано максимално оптимално. Градът е бил разделен по протежението на главната улица с ориентация север-юг, на две големи части за управление и за живеене. Улицата води до руините на голям храм, чиято голяма зала, стени и пагода са също толкова запазени, колкото и голямата пагода на Буда. Тя се намира непосредствено зад храма и някога е била обградена от цяла „пагодена гора“.
На 30 км югоизточно от Турфан се намира много интересна и главна туристическа забележителност – руините на древния град оазис Гаочан. Като оживено търговско средище в миналото, Гаочан е бил задължителна почивка за пътуващите от Пътя на коприната.
Градът има много богата история. Построен е през 1 в. сл. Хр. и опожарен по време на войните през 14 в. Гаочан е представлявал важен будистки център. Руините на града са се запазили в добро състояние и днес могат да се разглеждат дори и вътрешни помещения.