Папията (, на български срещано и като папий) е дворцов сановник във Византийската империя – евнух, отговорен за сигурността и поддръжката на сградите на императорските дворци в Константинопол. Той ръководел многочислен персонал и играел важна роля в дворцовите церемонии. В периода на Палеолозите е създадена почетната титла велик папия, която била присъждана на висши аристократи.

История и роля Терминът произхожда от (буквално „баща, свещеник“). За първи път е засвидетелстван върху печат, датиран около 550 – 650 г., а след това е споменат в Хрониката на Теофан Изповедник около 780 г.. Имало трима папии, всичките евнуси: един за Големия дворец (), и двама за Магнаура и двореца Дафни ( и ). Последният е създаден от император Михаил III (), докато папията на Магнаура е засвидетелстван само в „Клеторологиона“ на Филотей от 899 г. Папията на Големия дворец е бил много важен сановник. Често наричан „велик папия“ (, megas papias), и обикновено притежател на ранга протоспатарий, той бил портиер на двореца и отговарял за неговата сигурност. Папията държал ключовете за вратите на двореца (и на дворцовия затвор), които отварял всяка сутрин заедно с велиякия етериарх. По този начин той контролирал физическия достъп до императорските покои и бил важен елемент във всеки заговор срещу живота на императора, както се вижда от възцаряването на Михаил II през 820 г. и Василий I през 867 г. Възможно е първоначално другите двама папии да са били подчинени на папията на Големия дворец.

Както всички висши дворцови служители и папията на Големия дворец също изпълнявал определени церемониални задължения. Освен ритуалното отключване на дворцовите врати, той например е прекратявал официално ежедневните императорски аудиенции, като е дрънкал с ключовете, символ на неговия пост. На церемонии за повишение на длъжностни лица той окадявал главната зала за аудиенции на Хризотриклина и императора, а на 1 август носел кръст по време на процесия по улиците на столицата, посещавайки най-богатите граждани и приемайки дарения.

Към XII век постът вероятно вече е бил достъпен и за неевнуси. Нови папии за Халки и Влахернски дворец също са засвидетелствани през XII век. В периода на Палеолозите великият папия се превръща в специфично достойнство, присъждано на висши членове на аристокрацията. През XII век това вероятно е била действителна длъжност (), но през XIV век се е превърнала в чисто почетно звание (). В „Книгата за службите“ на Псевдо-Кодин от средата на XIV век, титлата заема 22-ра позиция във византийската имперска йерархия, а нейните отличителни знаци са: дървен жезъл (диканикион, dikanikion) с редуващи се златни и червено-златни копчета, шапка скиадион (skiadion) с бродерия от типа клапатон (klapoton), друг вид шапка, наречена скараникон (skaranikon) от бяла и златна коприна с бродерия от златна шевица и изображения на императора отпред и отзад, и копринена роба за служба или кабадион (kabbadion).

Подчинени длъжностни лица Папиите са отговаряли за многочислен персонал, който е бил натоварен с почистването, осветлението и общата поддръжка на всеки дворец, и са подпомагани от заместник – дефтер (, „вторият“), който е бил отделно отговорен за съхранението на императорските мебели и инсигнии. Подчинените на папията са:

диетарии (, доместик () – те били камериери, отговорни за различните стаи (, diaitai) на всеки дворец; известни са и също като евдомадарии (), защото работили на седмични смени; освен това през X век са засвидетелствани и диетарии на различни сгради от комплекса на Големия дворец: на дворците Дафни и Магнаура, на залите на Консисторията, Остиарикона, Страторикиона и Деветнадесетте ложета, както и на дворцовите параклиси „Свети Стефан“ и „Света Богородица“. различни по-нископоставени служители: лустаи (, „къпещи се“) отговорни за баните; кандилапти (, „запалвачи на свещи“), отговарящи за осветлението; каминади () или калдарии (, вж. ), отговарящи за отоплението; оролози () отговарящ за часовниците; функциите на друга категория служители, т.нар. заравеи (), са неясни.

Никола Ойкономидес добавя към подчинените на папиите и минсуратора () – служител, отговарящ за шатрата на византийския император по време на поход. Подобни служители вероятно са съществували и за папиите на Магнаура и Дафни.

Източници

Цитирана литература

Категория:Византийски титли и длъжности