Тацио Джорджо Нуволари () е бивш италиански автомобилен и мотоциклетен състезател.
Любимец на италианските почитатели на бързите скорости, които галено го наричат „Нивиола“.
Ранни години Роден е в Кастел Дарио близо до Мантуа, Италия на 16 ноември 1892 година. Той е четвъртият син на Артуро Нуволари (фермер – 1863 – 1938) и Елиза Дзордзи (домакиня – 1864 – 1943).
Тацио бил много жизнено и активно дете. Семейството винаги било запалено по колоезденето. Бащата бил отличен колоездач, а чичо му, Джузепе, бил местният шампион, печелейки няколко пъти Италианския Национален шампионат. Той бил идол за Тацио и младежа всячески му подражавал.
На 5 септември 1904 година младият Тацио за първи път гледа състезание с автомобили – състезанието за „Обиколката на Бреша“. В него участват големи имена от световния мотоспорт – Винченцо Ланчия, Назаро, Дюрай. Страстта към автомобилите и изобщо всичко, задвижвано с двигател, пламва в душата на младия италианец.
През 1904 и 1905 година се случват две важни неща в живота му. Първо чичо му Джузепе му дава да покара мотоциклет. След това една нощ, запалва колата на баща си, без разрешение и кара цяла нощ. По късно казва: „... Аз бях на 13 години, колко бързо да съм карал? Ами с около 30 км/час, не повече...“.
Получава състезателен лиценз за мотоциклетни състезания през 1915 година, когато е на 23 години, но скоро след това е призован в армията като шофьор, тъй като Италия провежда мобилизация поради влизането в Първата световна война.
През 1917 година се оженва за Каролина Перина в цивилна церемония (без църковен брак), нещо скандално в ония времена.
Кариера
През 1919 година започва да се състезава с мотоциклети, печелейки много международни състезания и две титли на Италия.
Състезава се до 1930 година, когато окончателно спира да се състезава „на две колела“ и преминава завинаги в автомобилния спорт.
С кола „Кирибири“ провежда първите си опити зад волана на състезателен автомобил.
Дебютира на пистата в Монца с „Алфа Ромео“, на 1 септември 1925 година. Пилотира доста добре, но излита на един от завоите, смазвайки болида. Това го разделя за 4 години с Алфа Ромео.
След грешката на Монца, получава втори шанс да се състезава след едва 2 години, в състезание Миле Миля, където участва с кола „Бианки“. Заема 10-о място.
През 1927 година отново от „Алфа Ромео“ му гласуват доверие и той е зад волана на техния болид на пистата „Монтенеро“, класирайки се втори.
Започва бляскавата кариера на Тацио Нуволари, където и да отиде, където и да се състезава, жъне успех след успех.
Уникалният стил на управление на Нуволари го правят един от най-атрактивните пилоти не само за своето време, но и в годините, през които вече не управлява състезателен автомобил. Той се бори от началото до края на всяко състезание с жар, независимо колко се е откъснал пред следващите го. Изключителното му вземане на завоите все още остава в аналите на автомобилния спорт.
Нуволари умира на 11 август 1953 година в тежки страдания и парализиран след получен мозъчен удар. Погребан е в състезателния си гащеризон.
Големите победи
Голяма награда на Белгия 1933 Голяма награда на Белград 1939 Голяма награда на Великобритания 1938 Купа „Ачербо“ 1932 Купа „Чиано“ 1931, 1932, 1933, 1935, 1936 Ейфелренен 1933 Голяма награда на Франция 1932 Голяма награда на Германия 1935 Голяма награда d'Albigeois 1946 Голяма награда на Ница 1933, 1935 Голяма награда на Дю По 1934 Голяма награда на Неапол 1934 Голяма награда дел Валентино 1935 Голяма награда на Модена 1934, 1935, 1936 Голяма награда на Унгария 1936 Голяма награда на Италия 1932, 1938 Миле Миля 1930, 1933 Голяма награда на Монако 1932 Голяма награда Пеня Рин 1936 Targa Florio 1931, 1932 Голяма награда на Триполи 1928 Купа „Вандербилд“ 1936
Външни препратки
Официален сайт, съдържа пълен списък със състезанията и класиранията. Grand Prix History – Зала на славата , Тацио Нуволари Cisitalia Museum
Категория:Италиански автомобилни състезатели Категория:Италиански мотоциклетисти Категория:Починали в Мантуа