Самаркандска област () е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ – 16 400 km² (7-а по големина в Узбекистан, 3,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. – 3 798 700 душиStatistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 . (най-голямата по население в Узбекистан, 11,33% от нейното население). Административен център е град Самарканд. Разстояние от Ташкент до Самарканд – 354 km.

Историческа справка Самарканд е един от най-древните градове в Средна Азия, като неговото възникване се отнася към VI век пр.н.е. Градът е вторият най-голям икономически и културен център на Узбекистан след столицата Ташкент и трети по големина след Ташкент и Наманган. В него се намира Институтът по археология към Академията на науките в Република Узбекистан. Всичките останали 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1967 г. до 1984 г.

Самаркандската област е образувана на 15 януари 1938 г.Information about the Samarkand Region , www.samarqand.uz , посетен на 23 декември 2008 г. На 16 февруари 1963 г. части от нея са предадени в новообразувана Сърдаринска област, на 29 декември 1973 г. – на новообразуваната Джизакска област, а на 20 април 1982 г. – на новообразуваната Навойска област. На 9 септември 1988 г. Навойска област е разформирована и територията ѝ е предадена на Самаркандска област. През май 1989 г. седем района от бившата Навойска област и град Навои са прехвърлени в Бухарска област.

Географска характеристика Самаркандска област е разположена в централната част на Узбекистан. На изток граничи със Согдийска област на Таджикистан, на юг – с Кашкадаринска област, на запад и северозапад – с Навойска област и на североизток – с Джизакска област. В тези си граници заема площ от 16 400 km² (7-о място по големина в Узбекистан, 3,66% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 210 km, ширина от север на юг – 140 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Самаркандская область, т. 22, стр. 529 – 530

Голяма част от територията на Самаркандска област е заета от обширната долина на река Зеравшан, която на север е ограничена от разклоненията на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай) – хребетите Нуратау (2169 m) и Актау (2003 m), а на юг от мощния Зеравшански хребет (неговата западна част, също част от Хисаро-Алай). Тук на границата с Таджикистан, в крайната югоизточна част на областта се издига най-високата ѝ точка 2932 m (). Югозападната част на областта е заета от попупустинната степ Карнабчул, а северната – от покрайнините на пустинята Къзълкум.

Климатът е рязко континентален, сух. Зимата в равнинните райони е сравнително мека (средната януарска температура от -2 °C на север до 0 °C на юг, в планините – -4,8 °C), като снежната покривка се задържа средно около 16 денонощия. Лятото е горещо (средната юлска температура е 24 – 28 °C, в Каракум и Карнабчул – 28 – 32 °C, в планините – 22 – 26 °C) с чести суховеи. Годишната сума на валежите на запад е 100 – 200 mm, на югоизток (в планините) на места надхвърля 800 mm, като те падат предимно през зимата и пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Самарканд е 269 денонощия, със сумарна температура 4685 °C.

Основната водна артерия в областта е река Зеравшан, която я пресича от изток на запад на протежение от 215 km и я разделя на две почти равни части. Близо до Самарканд реката се разделя на два ръкава Акдаря (десен) и Карадаря (ляв), които на границата с Бухарска област отново се събират. Водите на Зеравшан, както и на неговите притоци се използват основно за напояване.

В равнинните райони преобладават светлосивите почви, които в напояваните земи се съчетават с ливадни почви. В пустинните и полупустинните зони са развити пясъчните, такирните, сивокафявите почви и солончаците. В предпланинските части и долните участъци на склоновете на планините почвите са тъмносиви, канелени и кафяви, а по-нагоре следват планинско-горските и планинско-ливадните почви. Растителността в равнините е представена от пелин, ефемери и ефемероиди, в предпланините – пирен и пелин, а в планините – предимно арча (вид средноазиатска хвойна). По долината на река Зеравшан се срещат малки площи, заети от широколистни гори, а близо половината от територията на областта е заета от пасища. Животинският свят е представен от архар, къзълкумски овен, дива свиня, жълт лалугер, дългоопашат мармот, язовец, заек, бодлокож и др.

Население На 1 януари 2019 г. населението на Самаркандска област наброява 3 798 700 души (11,33% от населението на Узбекистан). Гъстота – 231,63 души/km². Градско население – 40,68%.

Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Самаркандска област се дели на 14 административни района (тумани), 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 88 селища от градски типПостановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан.

Административни райони (тумани) Булунгурски район – административен център гр. Булунгур, селища от градски тип 3 броя: Богбон, Килдов, Сохибкор Ищихански район – административен център гр. Ищихан, селища от градски тип 12 броя: Азамат, Дамарик, К.Беканов, Киркигит, Митан, Одил, Сугот, Халкабад, Шайхислом, Шейхлар, Янгикент, Янгиработ Джамбайски район – административен център гр. Джамбай, селища от градски тип 5 броя: Газира, Дехконабад, Ески Джомбой, Катта кишлак Хужа Каттакургански район – административен център сгт Пайшанба, селища от градски тип 7 + 1 броя: Войрот, Карадаря, Каттаминг, Мундийон, Полвонтепа, Сув-Ховузи, Янгикургонча Кошрабадски район – административен център сгт Кошрабат, селища от градски тип 1 + 1 броя: Заркент Нарпайски район – административен център гр. Акташ, селища от градски тип 3 броя: Гулистон, Мирбазар, Чархин Нурабадски район – административен център гр. Нурабад, селища от градски тип 1 брой: Нурбулак Акдарински район – административен център сгт Лаиш, селища от градски тип 9 + 1 броя: Авазали, Болта, Дахбед, Киркдархон, Кумушкент, Ойтамгали, Окдарьо, Янгиабад, Янгикургон Пахтачийски район – административен център сгт Зиадин, селища от градски тип 6 + 1 броя: Кадирист, Паст Буркут, Снчикул, Сулувкургон, Ургич, Хумор Пайаръкски район – административен център гр. Пайарък, 1 град Челек; селища от градски тип 9 броя: Гулистон, Дехконабад, Дустларабат, Карасув, Оккургон, Томойрот, Туполос, Халкабад, Хужа Исмаил Пастдаргомски район – административен център гр. Джума, селища от градски тип 12 броя: Агрон, Балхийон, Гузалкент, Джагалбойли, Искандари, Мехнат, Найман, Сарибош, Урта Чархин, Хиндибойи, Чархин, Чоргут Самаркандски район – административен център сгт Гюлабад, селища от градски тип 1 + 1 броя: Хужа Ахрори Вали Тайлакски район – административен център сгт Тайлак, селища от градски тип 2 + 1 броя: Адас, Богизагон Ургутски район – административен център гр. Ургут, селища от градски тип 7 броя: Гус, Джартепа, Испанза, Камангарон, Кенагас, Почвон, Урамас

Градове Градове с областно значение Акташ Каттакурган – включва 1 селище от градски тип: Ингичка Самарканд – включва 3 селища от градски тип: Кимьогарлар, Фархад, Хишрау Ургут

Градове с районно значение Булунгур Джамбай Джума Ищихан Нурабад Пайарък Челек

Стопанство Областта има значителни количества от природни ресурси, като мрамор, гранит, варовик и други вещества, които могат да се използват в строителството. Основни земеделски култури са памука и житото, също така е разпространено бубарството и винарството. Развити са и керамичната, текстилната и хранително-вкусовата промишлености. Транспортът е добре развит. Самаркандската област разполага с 400 km жп линии и 4100 km пътища. Телекомуникацията също е добре развита.

Външни препратки Официална страница

Източници

Категория:Области в Узбекистан