Чайот

Чайотът (Sechium edule), наричан още мексиканска краставица, а също чочо или чучу, е вид тропическо многогодишно растение, чиито крушовидни плодове се използват в готварството и медицината. Той е основен представител на рода Чайот (Sechium) от семейство ТиквовиRafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 .

Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика нахуатъл.

Класификация Според описанието на Рафаел СаадеRafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 8, „2. Taxonomy and names of the species“, видът е разпознат като нов и описан за пръв път през 1756 г. от Патрик Брауни на остров Ямайка. През 1763 г. Николаус фон Яквин го класифицира като Sicyos edulus и по същото време Мишел Адансон го включва като Chocho edulus. Олуф Сварц го слага в днешния му род Sechium през 1800 г. Други приети синоними са Chayota edulus (Jacq., Sel. Stirp., 1780), Sechium americanum (Poir., Lam., 1806), Sicyos laciniatus (Descourt., 1827) и Sechium cayota (Hemsley, 1880).

Разглеждат се два подвида: S. edule edule, ядлив чайот − култивираната форма, разпространена в Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Океания; S. edule sylvestre, див чайот − дивата форма, намерена през 1980 г. в южно Мексико, щата Веракруз.

Разпространение Дивият подвид се среща в южно Мексико, в западната част на щата Веракруз и в щата Оаксака.

Култивиран е като земеделска култура от ацтеките в предколумбово Мексико, и се използва също от маите. Оттам се разпростира в цялата Централна Америка. В Мексико, където много етнически групи живеят в различни щати, както и в Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас, могат да се изброят над 30 различни имена на съответните местни езициRafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 11,13, „2.3. Common names“.

Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда още в Южна Америка, Средиземноморието, в южните части на РусияТропики на подоконнике – Чайот – мексиканский огурец , тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания.

Според Нюстром, цитирана в описанието на Сааде, в различните страни името на растението отразява пътя на колонизация и съответно района, откъдето видът е внесен. В европейските езици двете най-разпространени наименования са „чайот“/„кайота“ (от Централна Америка) и „чочо“/„чучу“ (от Южна Америка).

Описание Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар след първата реколтата да намалява. В по-студените райони живее от 1 до 3 години и в умерените ширини не може да преживее зимата.

Има дебел корен, който произвежда клубени. При култивирания подвид от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Като почти всички представители на Тиквови, стеблата развиват ластари за опораRafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 15 – 17, „3.1. Botanical description“.

Листата му са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10 – 30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8 – 15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а с възрастта стават гладки и запазват власинки само от долната страна край дръжките.

Чайотът е еднодомно растение. Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови и са организирани в съцветия с дължина 10 – 30 см, с китки на разстояние една от друга. Опрашва се от някои насекомиRafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 17 – 18, „3.2. Flower biology and polinators“ – медоносна пчела (Apis mellifera) в плантациите и пчели от род Trigona на средни и големи височини.

Връзва плод от септември до януари, поединично или на чифт, рядко по повече. Плодът е месест или месесто-влакнест, с различни форми и може да има надлъжни грапавини. Достига дължина 4,3 – 26,5 см и ширина 3 – 11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата е част бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите растения. При култивираните вкусът е сладък, приятен или отсъства.

Плодът има една голяма овално-приплесната семка в средата, която прораства направо от плода – още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.

Употреба

Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварствотое-Кулинар – енциклопедия продукти – Чайот. Плодът има тънка светлозелена кора, срастната с месестата част, която може да се отстрани преди или след термичната обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се стрива на пюре или да се консервира като туршия. Издържа дълго време в хладилник и може да се съхранява до 8 месеца.

Според информация в е-Кулинар плодът е богат на калий и 100 гр. се съдържат 19 калории, 0,4 гр. мазнини, 4,1 гр. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 10 мг витамин С.

Клубените му също се ядат. След варене приличат на вкус на картофиFLORANIMAL – растения и животные – Чайот (Sechium edule) . Ядат се дори семките и младите филизи.

Източници

Категория:Тиквови Категория:Плодови зеленчуци