Кладницата (Pleurotus ostreatus) е вид базидиева гъба от род Кладница. Тази гъба разгражда скоро-умъртвена дървесина и плододава едри, езиковидни тела. Плодните тела са ядливи и популярни в кулинарията поради факта, че гъбата се отглежда и култивира изключително лесно и интензивно. Гъбата е широко разпространена както в България така и по света. Среща се предимно в широколистни гори, от късна есен до падане на сняг, понякога и през ранна пролет.
Характерни белези Гугла: Отначало тънка и езиковидна, по-късно плоска и кръгла като чиния. В средата е леко вдлъбната а краищата ѝ са понякога леко вълновидни. Цветът ѝ варира между сребрист, сив, кафеникав и други подобни шарки, като застаряващите екземпляри избледняват. Кожицата е гладка и лъскава. На широчина достига 15 см.
Месо: Бяло, плътно и леко жилаво. Без особен вкус и мирис.
Пластинки: Бели, но по късно леко пожълтяват. Добре сраснали с пънчето, и тънки.
Споров прашец: Цветът е блед до бял.
Пънче: Израстващо от дърво и съответно твърдо в основата. Слабо окосмено само в основата и без пръстенче. Оцветено е бяло. Свързва се с гуглата ексцентично или встрани и почти винаги е изкривено. Месото е бяло, плътно и жилаво
Събиране Най-често се среща в нови сечища на широколистни дървета, в дъждовно време преди първите снегове. Много рядко се среща в иглолистни гори. Добра, ядлива гъба, въпреки липсата на вкус. Младите гугли са за предпочитане когато се събира за трапезата. Готви се като други гъби, цяла или нарязана на големи парчета. Предимството ѝ е в това, че не променя цвета на сготвената храна както печурките. Може и да се пече на скара. Съхранява се маринована и не се суши. В различни части на света тази гъба се използва за пречистване на водата от нефтени отпадъци – при отглеждането ѝ мицелът образува килимче и то се поставя върху замърсения участък, абсорбирайки всичкия нефт.
Лесно се разпознава от други дървесни горски гъби. Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii) наподобяват кладницата но се различават по сезон и месторастене. Светложълтата кладница плододава през лятото и ранната есен докато ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.
Отглеждане Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световния добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субсрат и при наличие на благоприятни атмосферни усоловия. Плододава обилно, а развитите плодни тела са едри и месести.
Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес. Сред тях са:
Лес – 1 ИНРА 3001 Сомицел 3001, 3004, 3025, 3200, 3210 НК 35
Всеки щам определя, кога през годината ще има плододаване – има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.
Изборът на субстрат има ефект върху плододаването. Докато размерът на трупчета определя, за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, то видът на дървесината определя дължината на периода между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно, което означава повече чакане, но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадъци на растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.
Въпреки че се отглежда лесно, мицелът на гъбата изисква висока влажност и температура не по-ниска от нулата. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.
Тъй като температурата и влагата трябва да се контролират и регулират, гъбопроизводителите използват мазета, покрити ями и гъбарници в неблагоприятно време или до пълното развитие на гъбите.
Източници
„Диворастящи гъби – нови видове за култивиране“ – Николай Колев, Земиздат, София 2004 „Деликатесни гъби“ – Ст. Н. С. Йордан Костадинов, София 2002
Категория:Пластинчати гъби Категория:Ядливи гъби