Секешфехервар () е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер.
Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001).
През Средновековието градът е бил царска резиденция и най-важният град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.
Население + Численост Година Население %± 1870 23 279 — 1880 26 559 14,1% 1890 28 539 7,5% 1900 33 196 16,3% 1910 37 710 13,6% 1920 40 352 7,0% 1930 41 890 3,8% 1941 49 103 17,2% 1945 35 000 −28,7% 1949 42 260 20,7% 1960 56 978 34,8% 1970 79 064 38,8% 1980 103 571 31,0% 1990 108 958 5,2% 2001 106 346 −2,4% 2005 101 465 −4,6% 2008 101 755 0,3% Етнически групи (2001 преброяване): Маджари – 95,7% Германци – 0,8% Цигани – 0,5% Други – 0,5% Без отговор – 2,4%
Религии (2001 преброяване): Католици – 53,8% Калвинисти – 12,1% Лутерани – 1,9% Източнокатолици (униати) – 0,5% Други християни – 1% Други – 0,2% Атеисти – 19,7% Без отговор или не се знае – 10,7%
История Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia.
Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.
В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е сред столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.
Секешфехервар е завладян от Османската империя след продължителна обсада през 1543 година. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралският дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.
Остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено – унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство.
Секешфехервар отново е силно разрушен през Втората световна война по време на една от последните германски офанзиви през 1945 година.
Побратимени градове
Източници
Външни препратки
Официален сайт Въздушни снимки Székesfehérvár, a királyi város