Батман () е измислен персонаж и супергерой на ДиСи Комикс, появил се за пръв път в Detective Comics бр. 27 през месец май 1939 г. Оттогава той става един от най-известните супергерои в света.The Guardian (15 март 1999): „Batman's Big Birthday: He's brave, he's hooded and now he's 60“, by David Finkelstein and Ross Macfarlane, refers to Batman as „the perfect cultural artifact for the 21st century“. Батман е съвместно създаден от художника Боб Кейн и писателя Бил Фингър.
Батман е тайната самоличност на Брус Уейн – милиардер и алтруист, понякога преструващ се на типичния богат плейбой, за да избегне подозрения относно истинските си цели. Като дете става свидетел на убийството на родителите си, което го травмира дълбоко и го кара да се тренира до върха на физическото и интелектуалното съвършенство, за да се бори с престъпността. За разлика от повечето супергерои, той няма никакви свръхестествени сили и способности. Батман разчита на коварния си интелект, завидни детективски умения, всевъзможни високотехнологични приспособления, страховито майсторство в бойните изкуства и най-вече силата на изненадата, паниката и страха, за да се бори с престъпността.
История Създаване В началото на 1939 г. успехът на Супермен в Action Comics подтиква редакторите в комиксовата дивизия на National Publications (в бъдеще ДиСи Комикс) да предложат повече супергерои за заглавията му. В отговор, Боб Кейн създава „Бат-Ман“".Daniels, Les. Batman: The Complete History. Chronicle Books, 1999. ISBN 0-8118-4232-0, pg. 18. Съсъздателят Бил Фингър казва, че Кейн Фингър предлага да се даде качулка на персонажа, вместо проста лицева маска, също да носи наметало вместо криле, да носи ръкавици и да се премахнат червените части от оригиналния костюм.Daniels (1999), pg. 21, 23 Фингър казва, че е съчетал името Брус Уейн за тайната самоличност на персонажа: „Първото име на Брус Уейн идва от Робърт Брус, шотландския патриот. Уейн, като плейбой, е човек с благороден произход. Опитах Адамс, Ханкок... тогава се сетих за Лудия Антъни Уейн“.
Различни аспекти от личността на Батман, историята на персонажа, визуалния дизайн и екипировката са вдъхновени от съвременната поп-култура на 30-те години на 20 век, включително филми, списания с криминални истории, комикси, заглавия на вестници и дори черти на самия Кейн.Daniels, Les. DC Comics: A Celebration of the World's Favorite Comic Book Heroes. New York: Billboard Books/Watson-Guptill Publications, 2003, ISBN 0-8230-7919-8, pg. 23 Кейн отбелязва особено влиянието на филмите „Знакът на Зоро“ (1920) и „Шепотите на прилепите“ (1930) в създаването на иконографията, свързана с героя, докато Фингър рисува чрез вдъхновения от Док Савидж, Сянката и Шерлок Холмс в изобразяването на Батман като усъвършенстван детектив и учен.Boichel, Bill. „Batman: Commodity as Myth.“ The Many Lives of the Batman: Critical Approaches to a Superhero and His Media. Routledge: London, 1991. ISBN 0-85170-276-7, pg. 6 – 7
Ранни години (1939 – 1949) Първата история за Батман – „Случаят на Химичния синдикат“, е публикувана в Detective Comics бр. 27 (май 1939 г.). Фингър казва, „Първоначално, Батман беше написан в стила на криминалетата“Daniels (1999), pg. 25 и това влияние е очевидно с Батман, който безмилостно убива или осакатява престъпниците и не е над това да използва огнестрелни оръжия. Историите за Батман стават хит, с продажби на Detective Comics, извисили се до такава точка, че персонажът получава своето собствено заглавие Batman през 1940 г. По това време National е най-продаваното и влиятелно издателство в индустрията, и Батман и другият важен герой на National – Супермен, са в центъра на успеха на компанията.Wright, Bradford W. Comic Book Nation. Johns Hopkins, 2001. ISBN 0-8018-7450-5, pg. 19 Двата персонажа участват един до друг в World's Finest Comics, чието оригинално заглавие е World's Best Comics, при дебюта си през 1940 г. Създатели като Джери Робинсън и Дик Спранг също работят върху комиксите през този период.
По време на първите няколко рисувани истории с Батман са добавяни елементи към персонажа и художественото изобразяване на еволюиралия Батман. Кейн отбелязва, че в рамките на шест броя той рисувал челюстта на героя по-изразена и удължил ушите на костюма. „Около година по-късно той беше почти цялостната фигура, моят напълно развит Батман“, казва Кейн.Daniels (1999), pg. 29 Характерният практичен колан на Батман е представен в Detective Comics бр. 29 (юли 1939 г.), последван от приличащия на бумеранг батаранг и първото превозно средство на Батман, Батсамолета, в бр. 31 (септември 1939 г.). Произходът на героя е разкрит в бр. 33 (ноември 1939 г.), откривайки се в история от две страници, която установява мрачната личност на Батман, персонаж, подтикван от загубата на родителите си. Написана от Фингър, тя изобразява младия Брус Уейн, който става свидетел на смъртта на родителите си, като част от уличен грабеж. Дни по-късно на гроба им, момчето се зарича, че "чрез духовете на моите родители [аз ще] отмъстя тяхната смърт, като прекарам остатъка от живота си, воювайки с всички престъпници."Detective Comics #33 (November 1939), Grand Comics DatabaseJohn Jefferson Darowski, "The Mythic Symbols of Batman". Декември 2007. Посетен на 20 март 2008 г. на 20 март 2008 г.
Ранното, крими-модулирано изобразяване на Батман започва да се размеква в Detective Comics бр. 38 (април 1940 г.) с представянето на Робин, хлапето помощник на Батман.Wright, pg. 17 Робин е въведен по предложение на Фингър, че Батман се нуждаел от „Уотсън“, с когото Батман би могъл да разговаря.Daniels (1999), pg. 38 Продажбите почти се удвояват, въпреки предпочитанието на Кейн за сам Батман, с което започва разпространение на „хлапетата помощници“.Daniels (2003), pg. 36 Първият брой на вторичната поредица Batman е забележителен не само с представянето на двама от неговите най-постоянни противници, Жокера и Жената-котка, но и с история, в която Батман застрелва няколко чудовищни гиганта до смърт. Тази история подбужда редактора Уитни Елсуърт да постанови, че героят не би могъл повече да убива или използва огнестрелно оръжие.Daniels (1999), pg. 42
До 1942 г. сценаристите и художниците зад комиксите за Батман изграждат повечето от основните елементи на митологията му.Boichel, pg. 9 В годините след Втората световна война, ДиСи Комикс „приема пост-военна редакторска насока, която все повече отбягва обществените коментари в услуга на безгрижната юношеска фантазия.“ Въздействието от тази редакторска намеса е събитие в Batman комиксите в пост-военния период; премахнат от „суровия и застрашителен свят“ на комиксите от началото на 40-те години на 20 век, Батман вместо това е описван като уважаван гражданин и бащина фигура, който живее в „светла и колоритна“ среда.Wright, pg. 59
50-те и началото на 60-те години на 20 век Батман е един от малкото супергерои, които са непрекъснато публикувани, като интерес в жанра, бледнеещ през 50-те. В историята „Най-могъщият екип на света“ в Superman бр. 76 (юни 1952 г.), Батман се обединява със Супермен за първи път и всеки от тях открива тайната самоличност на другия. Следвайки успеха на тази история, World's Finest Comics е подновен, така че да представя истории с участието на двамата герои заедно, вместо отделните представяния на Батман и Супермен, които вървят преди.Daniels (1999), pg. 88 Обединението на персонажите е „е финансов успех в ера, когато онези са били малко и далеч помежду си“;Daniels (1999), pg. 91 тази поредица от сюжети продължава до прекратяването на комикса през 1986 г.
Комиксите за Батман са измежду критикуваните, когато комиксовата индустрия започва да бъде подробно изследвана с издаването на книгата на психолога Фредрик Уъртам „Прелъстяването на невинните“ през 1954 г. Тезата на Уъртам е, че дежата имитират престъпленията, извършвани в комиксите, и че тези произведения покваряват морала на младежта. Уъртам критикува комиксите за Батман, заради техните предполагаеми хомосексуални оттенъци и твърди Батман и Робин са описани като любовници.Daniels (1999), pg. 84 Критиките на Уъртам пораждат публична врява през 50-те, накрая водейки до основаването на Властите на комиксовите кодекси. Тенденцията подготвя един „по-лъчезарен Батман“ в пост-военните години, позасилени с напрежение след въвеждането на Комиксовия кодекс.Boichel, pg. 13 Предполага се също от учените, персонажите на Жената-прилеп (през 1956 г.) и Бат-момичето (през 1961 г.) са представени от части да опровергаят твърдението, че Батман и Робин са обратни.
В края на 50-те, историите за Батман постепенно стават ориентирани повече към научната фантастика, опит да се подражава на успеха на други герои на ДиСи, които са се утвърдили в жанра.Daniels (1999), pg. 94 Нови персонажи като Жената-прилеп, Бат-Хрътката Ейс и Бат-Нещото са въведени. Приключенията на Батман често включват странни трансформации или чудати космически извънземни. През 1960 г., Батман дебютира като член на Американската лига на справедливостта в The Brave and the Bold бр. 28 (февруари 1960 г.) и се появява в няколо комиксови поредици за Лигата на справедливостта, започвайки по-късно през същата година.
„Черният рицар се завръща“ и по-късно Лимитираната поредица на Франк Милър от 1986 г. „Батман: Черният рицар се завръща“, която разказва историята на 50-годишния Батман, който се „Черният рицар се завръща“ е финансов успех и оттогава се превръща в един от най-забележителни стандарти на комикс средата.Daniels (1999), pg. 147, 149 Поредицата също дава началото на значително активизиране на популярността на героя.Wright, pg. 267
Същата година Денис О'Нийл става редактор на заглавията за Батман и поставя шаблона за изобразяването на Батман, следвайки статукво-изменящата минипоредица на ДиСи „Криза на безбройните Земи“. О'Нийл работи под мисълта, че е нает да поднови героя и в резултат на това се опитва да внуши различен тон на четивата отколкото е правил преди.Daniels (1999), pg. 155, 157 С този нов похват се ражда сюжетната линия „Година първа“ в Batman бр. 404 – 407 (февруари-май 1987), в която Франк Милър и художникът Дейвид Мазучели пренаписват произхода на персонажа. Писателят Алън Мур и художникът Брайън Боланд продължават в същата мрачна насока през 1988 г. с единичен комикс от 48 страници „Батман: Убийствената шега“, в който Жокера, опитвайки се да подлуди Комисар Гордън, осакатява дъщеря му Барбара и после отвлича комисаря, измъчвайки го физически и психически.
Комиксите за Батман получават значително внимание през 1988 г., когато ДиСи Комикс създават телефон с номер 900, за да могат читателите да се обаждат, за да гласуват дали Джейсън Тод, вторият Робин, да живее или да умре. Гласуващите решават в полза на смъртта на Джейсън с оскъдна разлика от 28 гласа (вижте „Батман: Смърт в семейството“).Daniels (1999), pg. 161 Следващата година вижда появата на пълнометражния филм „Батман“ на Тим Бъртън, който категорично връща героя обратно към вниманието на публиката, събирайки милиони долари в бокс офиса и още милиони в мърчандайзинг. В същата година първият брой на „Легенди за Черния рицар“, новото заглавие за Батман за почти петдесет години, продава близо един милион копия.Pearson, Roberta E.; Uricchio, William. „Introduction.“ The Many Lives of the Batman: Critical Approaches to a Superhero and His Media. Routledge: London, 1991. ISBN 0-85170-276-7, pg. 1
Сюжетната арка „Падането на рицаря“ от 1993 г. представя нов злодей, Бейн, който ранява критично Брус Уейн. Жан-Пол Валий, познат като Азраел, е извикан да носи Баткостюма, докато Уейн се възстановява. Писателите Дъг Мьонч, Чък Диксън и Алън Грант работят по заглавията за Батман през „Падането на рицаря“, а също и допринасят в други кросоувъри с Батман до края на 90-те. Сюжетната линия „Катаклизъм“ от 1998 г. служи като предшественик на „Ничия земя“ от 1999 г., история, която продължава цяла година и върви в заглавия за Батман, разказваща за ефектите от земетресение, опустошило град Готъм. В заключението на „Ничия земя“ О'Нийл слиза от редакторския си пост е заместен от Боб Шрек.