Крагулево е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
Името на селото Крагулево идва от наименованието на вид ловен сокол, крагуй, дневна граблива птица от семейство Соколови. Той е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с който имат близко родство. По време на османското владичество селото е било населено от турско население мюсюлмани, както и голяма част от селата в Добруджа. Прехранвали са се със земеделие и животновъдство, а част от тях са се занимавали с улавяне, отглеждане, обучение и лов с грабливи птици, които се срещат в района, макар и рядко вече. Ежегодно, в определено време, соколарите и ястребарите се явявали заедно с преките си началници в Цариград и предавали ловните птици в султанския двор на своите аги. Тези хора са били наричани доганджии – соколари и шахинджии – ястребари. Турското име на село Крагулево е било Шахинджии. От това време е останала в селото стара каменна чешма с множество каменни корита за водопой на животни. Съградена е от ръчно фино дялан бял варовик. Тя е изворна и вечно течаща, разположена е в най-ниската част на селото, а около нея по височините са били построени къщите, както и сега. На тази каменна чешма има и изработени на каменните блокове изпъкнали флорални орнаменти за украса и издялани четири арабски цифри над двата чучура, които се разчитат като 1286 година по Хиджра – ислямския календар, или по Григорианския календар това е 1869 година, когато вероятно е построена, или преобразена в сегашния си вид. След 19 век коренното население се сменя и се заселват българи източноправославни християни. На това място децата са играели, момите и момците са правили седенки, празнувало се е, виели са се хора, вият се и днес при организирани събори.
Село Крагулево, както и повечето села в околността, е с древна история. За това свидетелстват писанията на археолог Любка Бобчева в книгата ѝ „Археологическа карта на Толбухински окръг” (1974 г.). В землището на селото през периода 1972 – 1975 г. Любка Бобчева заедно с Иван Василчин провежда разкопки на два плоски двуобредни трако-гетски некропола. Проучени са гробове от края на ранната желязна и римската епоха. Открити са също и останки от селище от каменно-медната епоха. В близост е живописният каньон на р. Суха река, която в древността е била плавателна. В този каньон в близост се намират ранновизантийски скални монашески обители, запомнени от местното население като Гяур евлер, Сандък пещера, Тарапаната и при Адина крепост наричана Калето, която е в по-голяма близост до с. Балик, Тези скални манастири както и край с. Оногур – Шан Кая, тези при р. Русенски Лом и Аладжа манастир край Варна са първите християнски монашески скални обители в Европа. За жалост останките в крепостта и на крепостните стени на Адина крепост са съвсем доразрушени, а материалът – варовиков камък е вложен като основа на изграждащото се 4 км шосе с. Крагулево – с. Черна по нареждане на тогавашната толбухинска (добричка) управа. Крагулево е едно от малките селца в България, но с хилядолетна история, които малко по- малко тънат в забвение с всяка изминала година.
Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 60 100,00Българи 58 96,66Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,0Неотговорили 0 0,00
Бележки
Категория:Села в област Добрич Категория:Населени места в община Добрич-селска