Елена Срацимир () е кралица и първа царица на Душановото царство – съпруга на цар Стефан Душан от династията на Неманичите. Сестра е на цар Иван Александър и майка на сръбския Стефан Урош V.

Произход Елена Срацимир е потомка на три престижни средновековни балкански владетелски рода – Комнини, Асеневци и Шишмановци. Тя е дъщеря на крънския деспот Срацимир и Кераца Петрица и внучка на Шишман I, владетел на Видин. Неин чичо е цар Михаил III Шишман Асен. Елена е сестра на цар Иван Александър и на деспот Йоан Комнин Асен, владетел на Канина и Валона. По линия на баба си е потомка на цар Иван Асен II и съпругата му Ирина Комнина чрез дъщеря им Анна-Теодора. На родословното дърво върху фреските на църквата „Св. Богородица“ в Матейче царица Елена, цар Урош, а вероятно и сестрата на Елена – Теодора, са представени (за разлика от всички други генеалогични дървета на сръбската династия) не като представители на династията Неманичи, а като потомци на фамилията Асеневци – КомниниИв. Божилов. Родословието на цар Иван-Александър..., с. 153.

Управление

Със Стефан Душан През 1331 г. почти едновременно са свалени в Сърбия Стефан Дечански (Стефан Урош III), а в България - племенникът му Иван-Стефан. Новите им владетели, съответно Стефан Душан и Иван-Александър се споразумяват за съюз срещу общия си враг – Византия (1332 г.), чийто император Андроник III e бил съюзник на доскорошния български цар Михаил III Шишман във войната му със сърбите, но и съперник с него за контрола над тракийските градове и тези по Черноморието.

Част от договореностите по мира е и изпращането в Сърбия на българските принцеси Теодора и Елена Срацимир и женитбата на втората за краля. Сватбата между Елена и крал Стефан Душан е отпразнувана на 19 април (Великден) 1332 г. Така Елена става поредната българка, коронована за сръбска кралица, а след провъзгласяването на Душан за цар през 1346 г. – и за първа царица на Сърбия.

Раждането на престолонаследник (към 1336-1337 г.) увеличава престижа на Елена в сръбския двор, както и влиянието ѝ над мъжа ѝ и тя си служи с това за да облагодетелства роднините си. Брат ѝ Йоан Комнин Асен става най-известният и мощен феодал в Душановото царство, носител на титлата деспот (1349 – 1350 г.) Сведения за родството му с българския цар дава анонимната „Янинска хроника“ и сръбски наместник в Южна Албания около градовете Валона, Канина и Берат. Нейното царуване се отразява благотворно и върху българо-сръбските отношения.

През 1342 г. византийският претендент за император Йоан VI Кантакузин пристига в сръбския двор, за да търси подкрепата на Стефан Душан във войната с централната власт в Константинопол (Византийската гражданска война от 1341 – 1347 г.), но през това време жена му Ирина Асенина се опитва да организира убийството му с помощта на българския цар Иван-Александър, който от своя страна се обръща към за съдействие към сръбските владетели. Според автобиографичните писания на Йоан Кантакузин, Елена и съпругът ѝ отхвърлят предложението за участие в този заговор с голямо негодувание.

През 1347 г. цар Стефан Душан, царица Елена Срацимир и принц Стефан Урош посещават полуостров Света гора (Атон), където даряват богато тамошните манастири, а Елена остава в историята и като първата жена, посетила светилището. Освен това, през 1350 г. тя става гражданка на Венеция, вероятно в израз на благодарност за някоя важна услуга, оказана на републиката от нейна страна.

Регентка на Урош V

Цар Стефан Душан умира неочаквано през 1355 г., оставяйки на престола младия си син Стефан Урош V, което дава възможност на Елена да поеме властта на царството като регентка на сина си до 1356 г.

Според известния си пасаж за разпадането на Сръбското царство, Йоан Кантакузин вдовицата на Стефан Душан и сестра на българския цар Иван-Александър – Елена след 1355 г. подчинява под властта си много земи и градове, но не взема активно участие в междуособицата между цар Стефан Урош и цар Симеон Урош (Симеон Синиша – син на Мария Палеологина и Стефан Дечански). Други съвременни извори отчасти потвърждават, отчасти опровергават тези сведения. През май 1356 г. е засвидетелствано присъствието на сръбския цар в Сяр, където заедно с майка си той издава грамота за мелнишкия митрополит КирилЗаконски споменици..., с. 310.. От този период (до 1360 г.) датират и фреските в църквата „Св. Богородица“ в с. Матейче до Куманово, на които цар Урош е изобразен заедно с царица ЕленаВж. Н. Л. Окуњев. Грађа за историју српске уметности: 2. Црква Св. Богородица-Матеич. – ГСНД, 7 – 8, 1930, с. 92 – 93; Н. Радојичић. Портрети српских владара у Средњем веку. Скопље, 1934, с. 59 и сл.; В. Ђурић. Византијске фреске ..., с. 70 – 71, с. 214 – 215 (библиография). Вдовицата на Стефан Душан присъства и на държавния събор в Скопие през пролетта на 1357 г., което показва, че тя на практика подкрепя своя син Урош в борбата за Душановото наследствоЗаконски споменици..., с. 310 – 313.

Междувременно са подновени византийските аспирации към периферните области на Сърбия. През лятото на 1358 г. двама византийски феодали – братята Алекси и Йоан, правят опит нахлуват във владенията на Елена, в областта Завалтия (северозападно от планината Пангей)P. Lemerle. Op. cit., p. 206; Г. Острогорски. Христопољ..., c. 337; същият. Серска област..., с. 28.. Най-възрастният син на Йоан Кантакузин – Матей, също се опитва да използва неуредиците в сръбската държава, за да разшири владенията си на западЗа Матей Кантакузин виж D. Nicol, Kantakouzenos, p. 109 sq.; Ст. Новакович дори твърди, че Матей Кантакузин бил васал на царица Елена (?), тъй като смятал, че темата Волерон била под сръбска власт (Срби и турци, с. 166). Като причина за решението на сина си да нахлуе в Мигдония (равнината около Филипи) Йоан Кантакузин изтъква желанието на най-видните архонти от „трибалите“ (сърбите) – кесаря Войхна, „архонта на Сяр" и дори самата царица Елена, да му предадат управляваните от тях градовеCant., III, p. 322 – 323.. Матей Кантакузин пресича Христополските проходи, но излиза че неговият главен съмишленик – сръбският управител на Драма, кесарят Войхна, отсъства от града, а в Югоизточна Македония се намира сръбска войска, изпратена на царица Елена от цар Урош, за да спре похода на Алекси и Йоан. Войската на Матей двукратно отблъсква нападенията на сръбския отрядCant., III, p. 326 sq; Необосновано е твърдението, че Матей Кантакузин бил разбит от сръбския военен отряд. Виж Историја српског народа. Т. I, с. 567, 569., но неговите турски наемници се разбунтуват и пожелават да се върнат обратно. По обратния път много от хората му са избити от местното население, а той е пленен в блатата около Филипи и предаден на кесаря Войхна, на когото Елена разрешава да постъпи с него „като с военна плячка“ (т.е. да поиска откуп за него).Cant., III, p. 330 – 332. Това е ясно свидетелство, че връзките между владетелката на Сяр и кефалията на Драма фактически са били отношения между сюзерен и васал, каквито са били от своя страна и отношенията между цар Урош и царица Елена.

Владетелка на Сяр

Установяване като самостоятелна владетелка Въпреки че през 1356 г. царица Елена се замонашва и приема монашеското име ЕлисаветаM. Пурковић. Кад се покалућерила царида Јелена? – ПКЈИФ, XII, 2 – 3, 1932, с. 167 – 169., тя продължава да се занимава с политика. По причини, които не са напълно ясни, Елена се оттегля в Сяр, но запазва владетелски права върху известни имоти в ЗетаActa Albaniae..., Т. II, No. 123.. Цар Урош защитава активно владетелските права на царица Елена в Зета (към самовластие в областта се стреми и родът Балшичи). Изворите показват, че тя управлява Сярското княжество близо десетилетие след смъртта на Душан Ст. Новаковић. Срби и турци..., с. 165; Г. Острогорски. Серска област. с. 3 и сл., като първоначално признава върховната власт на сина си. Властта на цар Урош в Сярска област чрез посредничеството на царица Елена поне до края на 1350-те г. е достатъчно стабилна и реална, въпреки тежненията ѝ към самостоятелност и разграничаване от управляващата в Сърбия династияЕ. П. Наумов. Господствующий класс..., с. 182 – 183.. Нейното откъсване от сръбската държава не става чрез открит конфликт със сръбския цар, а по-скоро е закономерен етап в процеса на разпадане на Следдушанова Сърбия.

До 1360 г. царица Елена и цар Урош се споменават заедно като владетели и в съвременните препискиL. Politis. Griechischen Handschriften der Serbischen Kaiserin Elisabeth. – BSI, 2, 1930, s. 288; Љ. Стојановић. Записи и натписи. Т. I, № 116, с. 41.; Г. Острогорски, Серска област..., с. 4 и сл.. През 1360 – 1361 г. царица Елена вече се споменава като напълно самостоятелна владетелка в Сяр. Най-късно от ноември 1360 г. Елена започва да води свой самостоятелен политически живот в Сярската област. В грамота от 1360 – 1361 г., с която цар Урош потвърждава дарове на царица Елена за манастира „Хилендар“, след подписа има бележка: „госпожа светата царица управлява сама в Сяр“Ал. Соловјев. Повеље цара Уроша у Хиландарском архиву. – Богословље, 2, 1927, № 3, с. 290 – 291; Г. Острофрски. Серска област..., с. 5.. В документите, засягащи пряко владенията на Елена в Сярската област, името на сина ѝ след началото на 1360-те години вече не се споменава: явно се е считало, че дори теоретично сръбският цар няма владетелски права в земите, управлявани от царица Елена.

Отношения с васалите Периодът на самостоятелното управление на Елена в Сяр (1360 – 1365 г.) се характеризира с редица нововъведения в системата на управление, чрез които държавната структура на Сярското княжество придобива определен и специфичен облик. Въведена e византийската институция на „вселенските съдии“ и „синклит“, Actes d’Esphigmenou. Textes, edition diplomatique par J. Lefort. Paris, 1973, No. 27, 5 – 6. Г. Острогорски. Серска област..., c. 87; idem, Les juges generaux..., p. 257 sq. съставен от нейни роднини и „дворяни“ (икии). Владетелката на Сяр има решаваща дума в работата на Сярската митрополия, решава спорове между отделни свои феодали. Тя притежава всички атрибути на независима владетелкаEsph., No. 26; Вл. Мошин. Акти из светогорских архива. – Споменик САН, 91, 1939, с. 156 – 163; Г. Острогорски. Серска област..., със 127.. Така през 1360 – 1361 г. Сярското княжество на Елена вече има напълно изградена държавна структура и представлява добре уредена феодална държава, която още преди 1365 г. получава международно признание.

През втората половина на 1360-те години в Югоизточна Македония установява своята власт и Иван Углеша (отначало с титлата "велик воевода", по-късно – като деспот). Няма нито едно сведение, че това е станало против волята на царица Елена. Тя е много близка и с брат му Вълкашин Мърнявчевич, който вероятно се е издигнал с нейна подкрепа.

Монети Добрите отношения между царица Елена и цар Урош се доказват и от съвместните монети, които те секат след декември 1355 г.С. Димитријевић. Нова серија нових врста српског средњовековног новца. Старинар, XV-XVI, 1964, с. 135. Запазените съвместни монети на царица Елена и цар Урош датират от 1356 – 1360 г., когато двамата се споменават все още заедно в редица исторически извори.

След това царица Елена се споменава само заедно с крал Вълкашин, а последните сведения за управлението ѝ в Сяр са от август 1365 г. , съответно датировката им е 1360/1361 – август 1365 г.

Отношения с Византия