Гладоморът (, ) е масов глад в Съветска Украйна през 1932 – 1933 г.
Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин.Ukraine – The famine of 1932 – 33 – Encyclopædia Britannica: „The Great Famine (Holodomor) of 1932 – 33—a man-made demographic catastrophe unprecedented in peacetime. Of the estimated six to eight million people who died in the Soviet Union, about four to five million were Ukrainians... Its deliberate nature is underscored by the fact that no physical basis for famine existed in Ukraine... Soviet authorities set requisition quotas for Ukraine at an impossibly high level. Brigades of special agents were dispatched to Ukraine to assist in procurement, and homes were routinely searched and foodstuffs confiscated... The rural population was left with insufficient food to feed itself.“
Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцидU.S. Commission on the Ukraine Famine, „Findings of the Commission on the Ukraine Famine“ , Report to Congress, Washington, D.C., April 19 1988HR356 „Expressing the sense of the House of Representatives regarding the man-made famine that occurred in Ukraine in 1932 – 1933“ , U.S. House of Representatives, Washington, D.C., October 21, 2003 или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация. Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор, попада под юридическото определение на геноцид, много правителства22 ноември 2008 | 13:49 | Агенция „Фокус“, както и Европейският парламент, официално са го признали за такъв. Така от 2006 г. Гладоморът е признат от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, извършен от съветското правителство.
Причини
През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, в който една от основните мерки е колективизацията на земеделската собственост. Селското стопанство на Украйна е особено силно засегнато, тъй като за разлика от предимно общинното земеделие в Русия, в Украйна преобладават частните стопанства.
Въпреки очакванията на правителството, колективизацията се оказва силно непопулярна сред селското население. Докато тя е все още доброволна, много малко селяни се включват в колхозите. Тогава правителството засилва натиска за ускорено създаване на колхози и през 1929 – 1930 по селата са изпратени голям брой държавни функционери. Там отиват и десетки хиляди промишлени работници, твърди привърженици на болшевизма, които трябва да подпомагат организирането на колхозите. В допълнение, те трябва да се борят със засилващата се пасивна и активна съпротива срещу колективизацията, включвайки се в т.нар. „разкулачване“ – арести и депортиране на обявените за кулаци и техните семейства. Определението „кулак“ се използва за всички, противопоставящи се на колективизацията. В периода 1930 – 1931 г. около 300 хиляди украинци са обявени за кулаци и подложени на преследвания.Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.490
Колективизацията навсякъде предизвиква спад на земеделската продукция, но ефектът от нея е особено силен в Украйна, където в началото на XX век се произвежда повече от половината от зърното в Съветския съюз.
Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932 съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост.Robert Potocki, „Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930 – 1939“ (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 320 Władysław A. Serczyk, „Historia Ukrainy“, 3rd ed., Zakład Narodowy im. Ossolińskich, Wrocław 2001, ISBN 83-04-04530-3, p. 311Andrew Gregorovich, „Genocide in Ukraine 1933“, part 4: „How Did Stalin Organize the Genocide?“ , Ukrainian Canadian Research & Documentation Centre, Toronto 1998. Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно е направена лека промяна, като на 16 септември Политбюро на ЦК на КПСС взема тайно решение и изключва дребните кражби от смъртното наказание, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците, а останалите нарушители следва да се изпращат в затвора за 10 години.Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, pp. 167 – 168, 198 – 203
Въпреки тези мерки към 25 октомври 1932 г. правителството получава едва 39% от исканото количество зърно. Когато става ясно, че доставките няма да достигнат желаните от властите нива, за това са обвинени „кулаците“, „националистите“ и „петлюровците“. Според отчет на ръководителя на Върховния съд, към 15 януари 1933 г. са осъдени 103 000 души по декрета от 7 август. От известните към този момент присъди 4880 са смъртни, 26 086 са на десет години затвор и 48 094 на други наказания.Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.198.
В Украйна е изпратена специална комисия, оглавявана от Вячеслав Молотов.Czesław Rajca, „Głód na Ukrainie“, Werset, Lublin/Toronto 2005, ISBN 83-60133-04-2, p. 77 На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискуват цвеклото, картофите, зеленчуците и всяка друга храна. На 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуване на укритото зърно и парични средства и забрана на търговията в тези села.Robert Potocki, „Polityka państwa polskiego wobec zagadnienia ukraińskiego w latach 1930 – 1939“ (in Polish, English summary), Lublin 2003, ISBN 83-917615-4-1, p. 321 За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, заделено от селяните за собственото им изхранване, както и за посев. Тези мерки, заедно със забраната на пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.
Обхват на бедствието и реакция на правителството Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича първите сведения за глада и забранява на чужди журналисти да пътуват в региона. Някои автори твърдятR.W. Davies & Stephen G. Wheatcroft, „The Years of Hunger: Soviet Agriculture 1931 – 33“, Palgrave 2004, p.424, че „Политбюро и областните комитети на Партията настояват за незабавни и решителни действия в отговор на глада, така че съзнателните селяни да не страдат, а районните комитети на Партията са инструктирани да снабдяват всяко дете с мляко и им е наредено да наказват тези, които не успяват да мобилизират ресурси за изхранване на гладуващите или отказват хоспитализация на жертви на глада“. Според свидетелства на хиляди очевидци реалността няма нищо общо с това. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро умират от недохранване.
За да се предотврати разпространението на информация за глада, пътуванията от Украйна и Южна Русия са забранени с директиви от януари 1933 г. Според тях пътуванията „за хляб“ от тези области са организирани от врагове на съветската власт с цел агитация срещу колхозите в северните области на страната. Забраната за пътуване допълнително усилва бедствието.
Правителството действително оказва известна помощ на засегнатите от глада области. Между февруари и юли 1933 са отпуснати 320 хиляди тона зърно за бедстващите региони.Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillian, pg.214 В същото време износът на зърно от страната, макар и чувствително намалял в сравнение с предходни години, продължава. През 1930/31 са изнесени 5,832 млн. тона, през 1931/32 – 4,785 млн. тона, през 1932/33 – 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона.Stephen Wheatcroft and R.W Davies, The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933, Palgrave Macmillan, 2004, p.471
Съветският съюз дълги години отрича съществуването на глада и наличната информация за бедствието е недостатъчна. Броят на жертвите остава неизвестен и вероятно няма да бъде установен с грешка, по-малка от сто хиляди души.Valeriy Soldatenko, „A starved 1933: subjectove thoughts on objective processes“, Zerkalo Nedeli, June 28 – July 4, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian
Оценките за жертвите на Гладомора варират от 1,5Според Stephen Wheatcroft, R.W Davies. The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931 – 1933 демографските данни от съветските архиви показват увеличение на починалите в Украйна през 1932 – 1933 с 1,54 милиона (стр. 415) до 10Например, речта на Степан Хмара в украинския парламент, цитирана от Kulchytsky милиона. Дори резултатите, основаващи се на научни методи, варират между 2,5 милиона (Володимир Кубийович) и 3 – 3,5 милиона.Stanislav Kulchytsky, „How many of us perished in Holodomor in 1933“, Zerkalo Nedeli, November 23 – 29, 2002. Available online in Russian and in Ukrainian Stalislav Kulchytsky, „Reasons of the 1933 famine in Ukraine. Through the pages of one almost forgotten book“ Zerkalo Nedeli, August 16 – 22, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian .Stanislav Kulchytsky, „Reasons of the 1933 famine in Ukraine-2“, Zerkalo Nedeli, October 4 – 10, 2003. Available online in Russian and in Ukrainian Stalislav Kuchytsky, „Demographic lossed in Ukrainian in the twentieth century“, Zerkalo Nedeli, October 2 – 8, 2004. Available online in Russian and in Ukrainian .
Според оценките, около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.
Медийно затъмнение Дипломати от италианското консулство в Харков изпращат на Мусолини снимки, на които се вижда как минувачи прескачат трупове по улиците.
Американският журналист Уолтър Дюранти (), ръководител на московското бюро на „Ню Йорк Таймс“, който е отявлен привърженик на Сталин, пише през 1931 г. серия хвалебствени очерци за първата Сталинска петилетка в СССР, за които получава през 1932 г. награда „Пулицър“. През 1933 г. Уолтър Дюранти осъжда в „Ню Йорк Таймс“ съобщенията за глада в СССР, обявявайки ги за преувеличена или злонамерена пропаганда. В началото на 21 век множество уважавани издания и личности настояват за посмъртното отнемане на наградата от Дюранти, тъй като неговите репортажи безкритично възпроизвеждат сталинската пропаганда, а освен това той упорито и нееднократно отрича глада в Украйна през 1932 – 1933 г. Бордът на Пулицър отказва, тъй като нямало „ясни и убедителни доказателства за преднамерена измама“.
Уелският журналист Гарет Джонс (Gareth Jones) е посетил южните части на СССР и пише, че глад е имало не само в Украйна, а в цяла южна Русия. Аз преминах по улиците на селата и на 12 колхоза. Навсякъде се чуваше стенание: „Няма хляб, умираме!“ Тези стенания се чуваха в цяла Русия: по Волга, в Сибир, в Белорусия, в Северен Кавказ, в Средна Азия и в Украйна. Аз преминах през Черноземната област, защото някога това беше най-богатият район в Русия и защото на кореспондентите забраняваха да посещават този район, за да не могат да видят с очите си какво става там.
Геноцид ли е Гладоморът?