Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.

Биография Роден е през 1857 година в Русе.

По време на Старозагорското въстание през 1875 Узунов участва в Червеноводската чета.Захари Стоянов, "Записки по българските въстания", глава V ̩"въстанието в 1875 година", част X, 194 стр. "Български писател", 1977 г. https://m3.chitanka.info/cache/dl/Zahari_Stojanov_-_Zapiski_po_bylgarskite_vystanija_-_1771-b.pdf След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.

Участник в Сръбско-турската война и Руско турската освободителна война Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., сражавайки се при град Зайчар и при Корито.

След войната в същата година постъпва на служба в 60-и заморски пехотен полк на Руската армия. По-късно завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1877).

При обявяването на Руско-турската война (1877 – 1878) се записва в Българското опълчение и служи в III рота на II опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на връх Свети Никола, в Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с орден „Свети Георги“ IV степен и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.

След Освобождението След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II кюстендилска пехотна дружина, а след това в XXII пазарджишка пехотна дружина и I софийска сапьорна рота. Той е първият офицер от Българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург.Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 98.

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Призован от сръбския генерал Милойко Лешанин да предаде крепостта, Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отбива всички нападения на Тимошката армия до примирието на 16 ноември 1885 г.

Като началник на 3-та пеша бригада и комендант на Русе през февруари 1887 г. Атанас Узунов вдига неуспешен метеж срещу Регентството. Заради бунта е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото Левента недалеч от града.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в Русе.

Военни звания Прапоршчик (27 април 1878) Подпоручик (1879) Поручик (24 март 1882) Капитан (24 март 1885) Майор (1885)

Награди Орден „За храброст“ III степен Орден „Св. Александър“ V степен Войнишки кръст „Свети Георги“ IV степен

Бележки

Категория:Български майори Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български доброволци в Сръбско-турската война (1876) Категория:Български опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Почетни граждани на Видин Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Български революционери Категория:Русофили Категория:Родени в Русе Категория:Починали в Русе Категория:Екзекутирани хора