Лѐхово, още Елѐхово, Елѐово или Елхово (, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 година Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон), е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с жители, мнозинството от които арванити.

География Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).

История В Османската империя В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.

През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елеово е чисто албанско православно село в Костурската каза на Корчанския санджак със 150 къщи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лерихово е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.

Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.Λέχοβο

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45. В подготовката за въстание от ВМОРО Лехово е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в Лехово преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.„Автономия“, № 43.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лехово (Λέχοβον), село в Клисурската нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 2500 „православни гърци“.

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лехово има 380 къщи арнаути християни. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово. В 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. В 1998 година Лехово е обявено за село герой.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Лехово на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Крушовица Κρουσοβίτσα Апидиес Απιδιέςместност на СИ от Лехово и на З над Врабчин, над Островското езеро Паша гроб Πασα Γκρόπ Дикорфо Лохагу Нациу Δίκορφο Λοχαγού Νάτσιουвръх във Вич на И от Лехово Мешикантица Μεσκανζέτσα Леховитико Λεχοβίτικοрека на И от Лехово, ляв приток на Стара река

+ Прекръстени с официален указ местности в община Лехово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Шубрец Σούμπρετς Дукас Δούκαςвръх във Вич на ЮЗ от Лехово (1623,3 m) Саргоница Σαργωνίτσα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека на Ю от Лехово, приток на Мешикадица и връх на Ю над нея (1382) Кюмир Κιουμίρ Прасиновуни Πρασινοβούνι

В 1981-1983 година в Лехово излиза вестник „Неа ту Лехову“.

Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.

До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.

Галерия

Преброявания 1913 – 1691 жители 1920 – 1172 жители 1928 – 1292 жители 1940 – 1477 жители 1951 – 1195 жители – намаляването на населението се дължи на Гражданската война. 1961 – 1177 жители 1971 – 1205 жители 1981 – 1194 жители 2001 – 1227 жители 2011 – 1115 жители

Личности

Родени в Лехово Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас Космас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година Космас Спанос, гръцки комунистически деец Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик

Починали в Лехово Георгиос Минадакис (Ляпис), гръцки революционер Георгиос Сейменис (Γεώργιος Σεϊμένης, 1881 – 1903), гръцки андартски капитан Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 – 1907), гръцки андартски капитан

Литература

Външни препратки Официален сайт на Лехово Сайт за Лехово Фолклорният музей в Лехово .

Бележки

Категория:Села в дем Суровичево Категория:Арванитски селища Категория:Арумънски селища