Невеска

Нѐвеска (понякога книжовно Невеста, ; , Нимф̀ео, катаревуса: Νυμφαίον, Нимф̀еон, до 1926 година Νέβεσκα, Н̀евеска, ) е село в Гърция, част от дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с жители, мнозинството от които са власи.

География Невеска е разположено на около 50 километра южно от град Лерин (Флорина) в югоизточните поли на планината Вич (Вици).

История В Османската империя

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Невеска с 6 домакинства.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2-283-60452-4.

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано, че Невеска има 94 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334

В 1867 година е построена голямата църква „Свети Николай“. В 1874 година в Невеска е построена видната къща на Петрос Мердзис, която днес е защитен паметник.

В XIX век Невеска е голяма влашка паланка. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Невеска като влашко село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Невеска е посочено два пъти – веднъж като Невеска (Néveska) градче в Леринска каза с 500 домакинства и 1300 жители власи и втори път под името Невесна (Névesna) като градче в Костурска каза с 250 домакинства и 900 жители власи. Изследователят на арумъните Густав Вайганд пише, че в градчето живеят 2000 души власи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Невеска:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Невеска живеят 2300 жители власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Невеска е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак с 450 къщи.

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и в градчето функционират основно и средно гръцко училище. Според патриаршеската статистика в Невеска има 360 патриаршистки и 40 румънеещи се семейства, а според други гръцки данни – 360 патриаршистки семейства и 100 румънеещи се.Νεβέσκα По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Невеска има 2300 власи и работя по едно прогимназиално и едно основно гръцко и влашко училище.

По време на Илинденското въстание на 12 август 1903 година Невеска е освободено за кратко от четите на българските въстаници Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Марко Иванов. Невеска е обкръжена на 12 август от три страни от костурските чети, а от север – от леринските, общо 2000 души. През нощта на 12 срещу 13 въстаниците подпалват казармата и подоколийското управление и унищожават телеграфната станция и се изтеглят. На другия ден в Невеска, тържествено посрещнати от населението, пристигат войводите Георги Попхристов, Христо Настев и Михаил Чеков, които правят събрание в голямата Мисирлиева къща, на което Попхристов говори за целта на въстанието, за равенство, братство и свобода и автономия. Събрани са 85 лири за въстаниците и е уредена градска комисии за управление на града.

След разгрома на въстанието, селото се превръща в крепост на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Невеска (Νέβεσκα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 1700 „православни гърци“ и 60 румънеещи се.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Невеска е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Невеска е обозначено като влашко селище.

В Гърция

През войната градчето е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Невеска има 500 къщи власи християни. В 1926 година името на паланката е преведено на гръцки като Нимфеон.Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 Статистиката от 1932 година показва 369 семейства, „всичките румъноговорещи“, от които 15 с „изявено румънско съзнание“. В периода 1939 – 1940 година функционира и румънско училище. В 1945 в селото има 976 души, 40 от които румънеещи се. Градчето пострадва силно от Гръцката гражданска война. След нея населението му спада драстично.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Невеска на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Бутари Μπουντάρι Вриси ту Бутари Βρύση του Μπουτάρη извор на СИ от Невеска Лепуса Λαπούσα Лапатотопос Λαπαθότοπόςвръх във Вич на СИ от Невеска (1439 m) Хасанова чука Χασανόβα Τσούκα Аерорахи Άερορράχηвръх във Вич на СИ от Невеска и на З над Айтос (1183 m) Гораде вали Γκοραντεβάλι Ватия Харадра Βαθιά Χαράδρα

+ Прекръстени с официален указ местности в община Невеска на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Едринес Έντρινές Агнатия Άγνάντιαвръх във Вич на ЮЗ от Невеска (1508 m) Мериндзо или Мелиндзо Μερίντζο Псиломата Ψηλώματαвръх във Вич на ЮЗ от Невеска (1626,5 m) Темни връх Τέμνη Βρί Мавро Дасос Μαϋρο Δάσοςвръх във Вич на ЮЗ от Невеска (1780,6 m) Дзена Τζένα Дзени Τζένηвръх във Вич на С от Невеска (1583 m)

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

В 1993 година цялото село е обявено за защитен паметник, като забележителен архитектурен комплекс.

До 2011 година селото е самостоятелна община (кинотита) в ном Лерин.

Преброявания

1913 – 1857 жители 1920 – 1176 жители 1928 – 1241 жители 1951 – 360 жители 1961 – 275 жители 1971 – 130 жители 1981 – 158 жители 2001 – 413 жители 2011 – 132 жители

Личности

Поради слабата румънска пропаганда в Невеска, жителите на паланката си остават предимно с гръцко национално съзнание. От Невеска са участниците в Гръцката война за независимост Андон Журка и Накас Невески. Роднината на Андон Журка Васил Журка е виден хайдутин от втората половина на XIX век. Жан Нику (1876 – 1930) е виден шведски тютюнев индустриалец. Михаил Цирлис и Такис Голнас са участници в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Литература Κατσάνης, Νικόλαος Α., "Ονομαστικό Νυμφαίου (Νέβεσκας)", Ε.Μ.Σ. 72, Θεσσαλονίκη 1990. Λούστας, Ν.Α., "Η ιστορία του Νυμφαίου-Νέβεσκας Φλωρίνης", Θεσσαλονίκη 1994. Νικολάου Γ. Φίστα, Το Νυμφαίον. Συμβολή εις την μελέτων των Βλάχων, Θεσσαλονίκη 1962. Σύνδεσμος των απανταχού Νυμφαιωτών "ο ΄Αγιος Νικόλαος". 8ον, σ. 61 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки