Та̀сос (; ) е остров в северната част на Бяло море, близо до брега на географската област Македония, при устието на река Места. В административно отношение е община в регион Източна Македония и Тракия. Главен град е Тасос, наричан често Лименас (тоест Пристанище). Второто по големина селище е Лименария. С площ от 380,1 km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.
География Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24 km югоизточно от град Кавала. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7 km от нос Керамоти, недалеч от устието на река Места. Смята се, че Тасос с планините си е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km² и е дем в област Централна Македония. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от гнайси, транити, шисти и мрамори. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх Ипсарио (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието – от кипарис, кедър, чинар (платан), ела, липа, дрян, сладък и див кестен, паламудов дъб, ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, лозя, олеандри. Дължината на бреговата линия е около 100 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285
Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризмът – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална руда и мрамор, а в миналото и желязо, злато и сребро.
Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2 °C, а средната лятна температура (юли) е 23,4 °C.
Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: Тасопула на север, с големина 0,7 km² в района между Тасос и континента; Кинира на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4 km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са Грамвуса, Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са Самотраки– на 58 km, Лемнос– на 73 km и Гьокчеада (Имброс) – на 91 km, а на 42 km на югозапад е полуостров Света гора (Атон).
Дем Тасос Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители.
Демова секция Тасос град Тасос (Λιμένας Θάσου) село Глифада (Γλυφάδα) село Макриамос (Μακρυάμμος)
Демова секция Теологос село Теологос (Θεολόγος) село Алики (Αλυκή) село Астрида (Αστρίδα) село Тимония (Θυμωνιά) остров Кинира (Κοίνυρα) село Кинира (Κοίνυρα) манастир „Свети Архангел Михаил“ (Μονή Αρχαγγέλου) село Палеохори (Παλαιοχώρι) село Потос (Ποτός)
Демова секция Калирахи село Калирахи (Καλλιράχη) село Скала Калирахис (Σκάλα Καλλιράχης)
Демова секция Лименария село Лименария (Λιμενάρια) село Кастро (Κάστρο)
Демова секция Мариес село Мариес (Μαριές) село Скала Марион (Σκάλα Μαριών)
Демова секция Панагия село Панагия (Παναγία) село Хриси Амудия (Χρυσή Αμμουδιά)
Демова секция Потамия село Потамия (Ποταμιά) село Левки (Λεύκη)
Демова секция Принос село Принос (Πρίνος, Καλύβες) село Мегалос Принос (Μεγάλος Πρίνος) село Микрос Принос (Μικρός Πρίνος) манастир „Свети Пантелеймон“ (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) село Ормос Прину (Όρμος Πρίνου)
Демова секция Рахони село Рахони (Ραχώνι, старо Вулгаро) село Агиос Георгиос (Άγιος Γεώργιος) село Скала Рахониу (Σκάλα Ραχωνίου)
Демова секция Сотирас село Скала Сотирос (Σκάλα Σωτήρος) село Сотирас (Σωτήρας)
Население Година Население Промяна Градско население Промяна 1941 13 500Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти – – – 1981 2312 – – – 1991 2600 288/12,46% – – 2001 13 765 – – – На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница.
Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари.
История
В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, елини, атиняни и спартанци, гърци, македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци.
Праистория и прототракийска епоха В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15 km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда Bos Taurus primigenius, което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа Saiga tatarica от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят.
В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е.
На 5 km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия, Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират пеласгите, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя.
Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми.
Античност
Тасос плътно е населен от траките около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ореските, чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002].