Мария Терезия Австрийска (), срещана и като Мария Тереза, е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария (1740 – 1780) и кралица на Чехия (1740 – 1741, 1743 – 1780). Чрез женитбата си е велика херцогиня на Тоскана и императрица на Свещената Римска империя (1745 – 1765). Основателка е на Лотарингския клон на династията на Хабсбургите. Тя е второто дете на император Карл VI (1711 – 1740) и съпругата му принцеса Елизабет Кристина. Сред хабсбургските монарси тя се ползва с най-голяма популярност сред народа си и е единствената жена, заставала начело на Австрийската империя.
Управлението ѝ започва със заплаха от разпадане на Хабсбургската монархия и с т. нар. Силезийски войни, в които Прусия ѝ отнема богатата област Силезия. Налага се да се извършат активни реформи, за да се заздравят армията, финансите и връзките между съставните части на нейната монархия. Въпреки това тя не успява да си върне Силезия по време на Седемгодишната война, макар че е в съюз с Русия и Франция. През нейното управление Австрия участва в първата подялба на Полша (1772) и получава областта Галиция.
Мария Терезия налага образователни и финансови реформи. Тя насърчава търговията и развитието на селското стопанство, реорганизира Австрия, за да укрепи международната ѝ репутация. Императрицата ограничава влиянието на църквата върху държавата, премахва крепостничеството и инквизицията.
Ранни години Въпросът за наследството Мария Терезия е първородното дете на император Карл VІ, което достига зряла възраст. При раждането си получава името Мария Тереза Валбурга Амалия Кристина. Родена е на 13 май 1717 г. във Виена, година след смъртта на по-големия ѝ брат ерцхерцог Леополд Йохан.Mary Maxwell Moffat, Maria Theresa, New York 1911, p. 1 Раждането е очаквано с нетърпение, тъй като състоянието на династията на Хабсбургите от години е сериозно разклатено. Още император Леополд І, неин дядо, договаря със синовете си как ще стане наследяването, ако те нямат синове. Жени, според използваното в Австрия салическо право, не могат да заемат престола. През 1713 г. Карл VІ издава документа Прагматическа санкция, с който прескача правата на дъщерите на по-големия си (и вече починал) брат Йозеф І. Императорът предвижда независимо какво дете му се роди (момче или момиче), то да получи цялото наследство. От 1717 г. правото отива към Мария Терезия, освен ако междувременно не се роди момче. Но тъй като това не се случва, тя остава принципен наследник на баща си.Edward Crankshaw, Maria Theresa, New York 1970, p. 11
Подобно решение на въпроса за наследството, колкото и разумно да е, за да не бъде поделено, не може да мине без одобрението на редица фактори. Карл прекарва остатъка от живота си в борба да получи тяхното съгласие – дъщерите на брат му, омъжени за курфюрстите на Саксония и Бавария, сейма на Унгария, всички по-важни държави в Европа и в Свещената римска империя. Един по един те приемат Санкцията, включително Испания през 1725, Русия през 1726, Прусия през 1727 и най-важното – Франция през 1735 г. Така пътят към властта пред младата ерцхерцогиня изглежда чист. Проблемът е, че възцаряването ѝ зависи от честността на всички останали фактори, а опитът говори, че това е последното, на което трябва да се разчита в международната политика. Пренебрегвайки армията и финансите,Arthur Hassall, The Balance of Power 1715 – 1789, New York 1907, p. 87 Карл предопределя провал на мирното предаване на властта.
Единствената държава, която не признава санкцията и наследството на Мария Терезия, е Бавария. Нейният курфюрст Карл Албрехт държи на правата си по линия на съпругата си.За позицията на Бавария виж Andrew Wheatcroft, The Habsburgs: embodying empire, Penguin 1997, p. 219 Той има също така претенции да заеме престола на Свещената Римска империя, който от векове сякаш по право принадлежи на Хабсбургите. Сега обаче, с прекъсната мъжка линия, те вече не биха го задържали. Все пак Бавария е твърде незначителен фактор, за да се чувстват австрийците заплашени заради нея.
Брак с Франц Стефан
Преките предшественици на Мария Терезия, за разлика от по-ранните Хабсбурги, не са близки родственици. Това води до оздравяване на династията. За младата принцеса също се предвижда брак със стратегически важен, но роднински далечен владетел. Първо това е Леополд Клеменс, престолонаследник на херцогство Лотарингия, а след смъртта му – неговият по-малък брат Франц Стефан.Moffat, Maria Theresa, p. 17 Към онзи исторически момент Лотарингия е ключов външнополитически партньор на Хабсбургите, защото е анклав в територията на техния враг – Франция. Бракът би стабилизирал положението на лотарингските херцози и би затруднил елиминирането им от французите.
Въпреки принципната договорка, Карл VІ се оглежда и за други възможни съпрузи. За известно време той преговаря относно кандидатурата на Фридрих Пруски, бъдещият Фридрих Велики, по-късно станал върл враг на Мария Терезия. Императорът обмисля и вариант за съпруг да бъде избран дон Карлос, син на Филип V Испански, някога съперник на Хабсбургите във Войната за испанското наследство. Идеята е така да се потушат до известна степен желанията на майка му Изабела Фарнезе да го постави на трона на Парма, Милано или Неапол.
Младата Мария Терезия изпитва чувства само към Франц Стефан„Франц от Лотарингия нямаше качествата на добър ученик“, пише Мери Мофат. „В същото време не му липсваше интелигентност и способност правилно да разбира нещата. Всичко, от което се нуждаеше, беше учител с достатъчно силна воля, който да го заинтересува по важните теми и да надделее на природния му мързел.“ Виж Moffat, Maria Theresa, p. 19 и е облекчена, когато другите възможности отпадат. Лотарингският принц прекарва доста време с нея във виенския двор, дори след като през 1729 г. става херцог. Когато започва войната за полското наследство, херцогство Лотарингия е окупирано от Франция под предлог, че е проводник на австрийско влияние в земите ѝ. В отговор на 12 февруари 1736 г. бракът на Франц Стефан и Мария Терезия става факт. За нея това е брак по любов, която се разгаря все повече. Неговото отношение далеч не е толкова искрено. Той има любовници, което предизвиква яростната ѝ ревност. И все пак тя остава влюбена в него до края на живота му.
През 1737 г. умира последният херцог на Тоскана от рода на Медичите. Овакантеният престол е предложен на Франц Стефан, а в замяна Лотарингия е дадена на Станислав Лешчински с перспективата да се влее във Франция.Hassall, The Balance of Power, p. 101 Така Мария Терезия става велика херцогиня на Тоскана – владение, което трайно се свързва с Хабсбугската монархия. Карл VІ сондира възможностите Франц Стефан да бъде избран за свещен римски император, но не среща разбиране. Ето защо при смъртта му шансовете на Хабсбургите да запазят този трон са нищожни.
Характер на Мария Терезия
„Мария Терезия… вероятно е разбрала от най-ранна възраст, че съдбата не е постъпила добре с нея, като не я е направила момче“. Това изречение на Мери МофатMoffat, Maria Theresa, p. 15 изразява отношението към момичетата в света на Хабсбургите, дори те да са наследнички на трона. Макар да е любимка на баща си и бъдеща владетелка на Хабсбургската монархия, Мария Терезия понася неговото пренебрежение през цялото си детство. Образованието ѝ е поверено на възпитателката ѝ и на йезуити и остава непълно. Тя така и не посещава добро училище.E. N. Williams, Dictionary of English and European History 1485 – 1789, Penguin 1980, p. 291 В контраст с усилията да ѝ осигури престола баща ѝ не полага никакви усилия да я подготви за владетел.Charles Ingrao, The Habsburg monarchy 1618 – 1815, Cambridge 1994, p. 150 Тя обича пеенето, танците и рисуването, владее много домакински умения, сякаш е подготвяна за нечия безлична съпруга. Владее добре латински, но не пише с лекота. Може да стреля с лък, но не и да язди и преди срещата с унгарския парламент набързо трябва да се научи на това.
Недостатъците в образованието компенсира със силата на личността си и с природната си интелигентност. Тя е здрава и работоспособна, удивлява всички със стоическото упорство, с което се занимава с държавни дела, докато носи поредното дете и изпитва остри болки. Управлява повече по инстинкт, отколкото по теории, затова се нуждае от много съветници, но умее да преценява думите им.
Тя е забележителна жена, приветлива и усмихната и не притежава недостатъците на своя род. Е. Кранкшоу я описва така: „… изправена, с кристално сини очи, определено добре изглеждаща, а понякога и красива, висока и с руса коса, която, както някои знаеха, бе единствената ѝ суета“.Crankshaw, Maria Theresa, p. 4 По-различни са акцентите на А. Хасъл: „Тя беше на 23 години, забележително красива, с очарователни маниери, които впечатляваха всички около нея. Открита и честна, пламенна патриотка, тя имаше почти мъжка енергия и несломим кураж, водена от дълбоки религиозни чувства и разбирането за дълг...“.Hassall, The Balance of Power, p. 139
Външна политика Загубата на Силезия
Карл VІ умира през октомври 1740 г., оставяйки отслабена и разединена империя. Ситуацията е твърде изкусителна за противниците на Хабсбургите и те не удържат на обещанията си да не се месят в предаването на наследството. Първоначално Франция, Великобритания, Обединените провинции и Русия потвърждават ангажимента си, но Бавария демонстрира намерения да търси правата си. Карл Албрехт е изпреварен от пруския крал Фридрих ІІ, който през декември напада Силезия, без да обявява война. С отлично обучена и екипирана армия, неговата инвазия е неудържима от малобройните австрийски сили. По-сериозен отговор австрийците дават едва след четири месеца, когато армия от 20 000 души се отправя срещу него. На 10 април 1741 г. в битката при Молвиц пруската пехота удържа трудна победа, с което сигналът за общ фронт против Мария Терезия е даден.Christopher Clark, Iron Kingdom. The Rise and Downfall of Prussia 1600 – 1947, Harvard 2006, p. 193 Франция, Испания и Савоя подкрепят претенциите на Бавария чрез договора от Нимфенбург, включва се и Саксония. На страната на Австрия застават Великобритания, Хановер и Обединените провинции, но на ефективна подкрепа от тях трудно може да се разчита. Така започва Войната за австрийското наследство.William Doyle, The old European order 1660 – 1800, Oxford 1981, p. 282
Успехът на Фридрих ІІ ясно показва в какво състояние са Хабсбургските владения. Докато той управлява малка, но централизирана държава и може ефективно да използва всичките ѝ ресурси, в Австрия бюрократичните спънки са безброй. Владеейки конгломерат от полу-самостоятелни единици, Мария Терезия трябва да получи съгласие от всяка от тях, за да разполага с войници и парични средства.Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 2, София 1924, с. 583 Поради това австрийските действия са по-бавни и лошо организирани. На 11 септември 1741 г. Мария Терезия е в унгарската столица Пресбург (днес Братислава) и се изправя пред унгарския сейм. С новородения си син, бъдещия Йозеф ІІ, на ръце тя отправя призив за военна и финансова подкрепа. Видът на крехката и млада жена въодушевява депутатите и с викове „Moriamur pro rege nostro Maria Teresia!“ те заявяват пълната си подкрепа.Това не е лесно, тъй като унгарците са известни с честите си бунтове и неимоверни претенции спрямо короната. „Твърди, често егоистични и винаги арогантни мъже…“, така са наречени в Crankshaw, Maria Theresa, p. 77 Впоследствие събират 40-хилядна армия, която има важна роля във военните действия.