Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, (, Каридия, до 1926 година Τέχοβο, Техово, катаревуса: Τέχοβον, Теховон) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География Селото е разположено на 13 километра северозападно от Воден (Едеса), на 580 m надморска височина в подножието на планината Нидже (Ворас).

История В Османската империя В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водене (Воден) от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Техова с 81 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 270.

Външната църква „Света Петка“ е отпреди 1817 година, а „Свети Георги“ в центъра е отпреди 1850 година.

По време на Негушкото въстание в 1822 година 25 теховчани заедно с 40 държиловчани под командването на Йоанис Папарескас осигуряват изтеглянето на жените и децата от Негуш.Η επανάστασις και καταστροφή της Ναούσης, Νικόλαος Γ. Φιλιππίδης, Αθήνα 1881, Εκδόσεις Αδελφών Βαρβαρρήγου, σελ. 60

В края на XIX век Техово е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Теховон (Téchovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Техово (Téhovo) е посочено като селище в каза Водина със 187 домакинства, като жителите му са 880 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Теово живеят 604 българи. Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово има 280 българи екзархисти и 440 патриаршисти гъркомани. През 1908 година в селото се открива българско училище.Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 95. В 1909 година по желание на гръцкия владика Стефан воденският каймакамин разпорежда да се затвори българското училище.Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.

По време на Балканската война 2 души от Техово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1913 година местните жители са подложени на асимилационен натиск от страна на гръцките власти.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Техово има 100 къщи славяни християни.

В 1926 година селото е прекръстено на Каридия, в превод Орехово. През 30-те години всички жители независимо от възрастта си са задължени да учат гръцки език, а за употребяване дори на една българска дума са принуждавани да пият рициново масло.Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 203 – 204. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949). Много ог жителите му загиват, а част емигрират в Югославия. През зимата на 1947 година населението е евакуирано от властите във Воден и във Владово. След нормализацията на положението, селото е обновено. След средата на XX век се засилва емиграцията на жителите на селото във Воден и в чужбина.

Главни продукти на селото са орехи, череши и жито, а частично е развито и скотовъдството.

През 1962 година на главния площад на Техово са издигнати паметници на гръцките андарти Андон Минга и капитан Аграс (Телос Агапинос), обесени през 1907 година от чета на ВМОРО на пътя между Владово (днес Аграс) и Техово. Бюстът на капитан Аграс е периодично разрушаван от местното население. През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com

+ Прекръстени с официален указ местности в община Техово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Арамийски камен Άραμίτοκ Κάμεν Листу Петра Ληστου Πέτρα хребет на СИ от Техово, между селото и долината на Белояса бара (Карасули) Божикот Ποζικοντ Корифи ту Тома Κορυφή τού Θωμάвръх на СЗ от Техово (1277 m) Мерджам падина или Мирджам падина Μέρτζαμ Παντίνα Алого ту Теу Άλογο τΰ Θεούместност на СЗ от Техово, на СЗ под Божикот Ганчиче или Гаганич Γκαγκάντς Рулия Ρουλιάместност на ЮЗ от Кронцелево и на СЗ от Техово Леската Λέσκατα Лептокария Λεπτοκαρυάвръх на Ю от Кронцелево и на С от Техово (764 m) Караули Καραούλι Скопия Σκοπιάвръх на СЗ от Техово и на З от Кронцелево Папрат Παπρα Фтери Φτέρηместност на З от Кронцелево Мучарите (Голема и Мала) Μπουτσάριτε Неротопи Νεροτόπιместност на З от Кронцелево Ленище Λένιστε Елени Ελένηместност на СЗ от Кронцелево (913 m) Сорвисово или Сорвисовок Σορβίσοβον Агуро Άγουροвръх на СЗ от Кронцелево (884 m) Араил Άραηλ Агриотопос Αγριοτοποςвръх на СИ от Кронцелево Ново село Νόβουσελ Неохори Νεοχώριместност и възвишение на СИ от Кронцелево Голема Костена Γολεμ Κοστεν Мегали Кастания Μεγάλη Καστανιά чешма на Ю от Техово Обла Όμπλα Синефо Σύννεφοвръх на СЗ от Кронцелево (913 m) Селиваново Σελιβανωφ Кипариси Κυπαρίσσιместност на С от Кронцелево и на Ю от Саракиново Пер Πέρ Тригос Τρύγοςвъзвишение на СИ от Кронцелево (545 m)

Личности Родени в Техово Димитър Петров Паришков (1922 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., куриер между селата Родиво, Саракиново, Техово, Кронцелево, войник на ДАГ (1947 – 1949), завършва военно училище в Преспа, сапьор в дружината на Гарефи, тежко ранен в 1949 година е изпратен на лечение в България, установява се във Варна, оставя спомени Вангел Бирозов (Ευάγγελος Βυρώζης), гръцки андартски деец, четник Иван Т. Фудулов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина Костас Стафидас (Κώστας Σταφίδας), гъркомански андарт,ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ агент от втори клас, куриер и водач на четите на Карапанос, Мазаракис, Воланис, Гарефис, Караманолис и Спиромилиос Леко Гьошев, деец на ВМОРО, войвода във Воденско през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Христо Кушев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина Христо Шаламанов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40

Други Атанас Хлебаров, български революционер, по произход от Техово Димитър Хлебаров, български революционер, по произход от Техово

Външни препратки

Диалектни текстове от Техово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 203 – 204.

Бележки

Категория:Села в дем Воден Категория:Българска общност в Гърция