Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 48.
Примери за промяна на лексикалното значение: учител, огнен, публикувам, братски.
Наставките могат да променят не само лексикалното, но и граматическото значение на думата. Например наставката -ва придава несвършен вид на глаголите: река – реквам; хукна – хуквам.
Наставката -н образува глаголи от свършен вид: седна, легна, тропна, викна.
При глаголите се използват и други наставки: -ува, -ява (-ева), -ира, -изира и т.н.: векувам, лагерувам, спортувам, танцувам; заболявам, оздравявам, заклевам; адресирам, лакирам, шокирам; тиранизирам, характеризирам.
Наставките -ен, -ист, -ск, -ат, -ит, -ов и -ев произвеждат прилагателни имена: народен, сънен, златен, сребърен, огнен, боен; лъчист, златист, сребрист, обемист, породист; съседски, детски, царски, селски, стопански; крилат, рогат, ръбат, чепат; хвърковат, чудноват, ъгловат; четвъртит, честит, сърдит; лековит, страховит, шеговит; орехов, черешов, елхов, розов, гроздов; царев, лицев, слънчев.
Наставките -ист, -ев, -ат и -ит могат обаче да произвеждат и съществителни имена: багерист, журналист, икономист, машинист; изгрев, посев, припев; диктат, комбинат, фалшификат, инспекторат; бандит, бронхит, графит.
Наставките -тел, -ар, -яр, -ач, -яч, -джи, -чи образуват съществителни имена за деятели: предпазител, владетел, заместител, нападател; лекар, стругар, златар, печатар; огняр, коняр, леяр, иманяр; носач, шивач, купувач, продавач; крояч, мияч, сеяч, сваляч, бияч; балканджия, калайджия, ловджия, файтонджия; зарзаватчия, занаятчия, майтапчия, чифликчия.
Обаче наставките -ар и -яр произвеждат съществителни имена не само за деятели: сухар, буквар; формуляр.
Формативите -не и -ние (съставени от наставка и окончание) образуват отглаголни съществителни: горене, ходене, бягане, пълзене; творение, утешение, приближение, съединение.
Съществителни имена се образуват и с други наставки. Неизчерпателен списък: сватба, дружба, кражба; вършитба, коситба, женитба (макар че имат връзка с глаголи, тези думи не се смятат за отглаголни съществителни; те са винаги от женски род, тоест имат окончание -а); учителка, лекарка, приятелка, служителка, спасителка и мн.др. (тези съществителни служат специално за назоваване на жени); девойка, ръкойка, французойка (само от женски род); игрище, сметище, гледище, горнище , долнище и мн.др. (само от среден род); мъжище, женище и др. увеличителни имена (те са от среден род); цветенце, кученце, козленце и др. умалителни имена (и те са от среден род); ръчица, мушица, сълзица и др. умалителни имена (те са от женски род); хубавица, шевица, царица и др. (и те са от женски род, но не са умалителни); старец, борец, певец, творец и мн.др. (те са от мъжки род); техник, физик, химик, практик и мн.др. (те са от мъжки род); материализъм, хуманизъм, организъм и мн.др. (те са от мъжки род); единство, братство, ръководство и мн.др. (те са от среден род); сухота, тегота, чистота, яснота; нищета (те са от женски род).
Вижте също Руско влияние върху българския език
Източници
Категория:Наставки