Киевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на IX век,Диба Юрій Формування території „Руської землі“ ІХ – Х ст. у контексті функціонування трансєвропейського торговельного шляху Булгар-Київ-РеґенсбурґДиба Юрій Географія початкової русі за східними джерелами в резултат на това, че Олег става велик княз на Киев и обединението под властта на поляниПовесть временных лет. и варяги, и князете от династията Рюриковичи до колапса на държавата и окончателна ѝ дезинтеграция в средата на XII век. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.
Възникване на държавността В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус. Норманската теория следва праволинейно текста на „Повест за миналите години“ от XII век:, според която държавността е привнесена от външни източници – викингите (Рюрик, Синеус и Трувор) през 862 г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Готлиб Байер, Герард Фридрих Милер Gerard Miller as the author of the Normanist theory (Brockhaus and Efron) и Август Шльоцер, които работят в Санкт-Петерсбургската академия на науките през XVIII век. Антинорманската теория се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе отвън. Основоположник на тази теория е Михаил Ломоносов. Тази теория се поддържа от съвременни руски историци (например Орлов и др.), които обявяват Норманската теория за несъстоятелна.
Въпросите, дали Рюрик и двамата му братя са основатели на княжеска династия, какъв е произходът на варягите, свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Според Голямата руска енциклопедия формирането на държавност през IX – X век е сложен процес, в който играят роля вътрешни (обществено развитие на местни племена, преди всичко източни славяни) и външни фактори (активното проникване на военно-търговски дружини на варягите)
Рюрик За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към IX век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на IX век. От това време става известен и етнонимът „Русь“.
През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет (Начална руска летопис) приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866 г.).
Фактически началото на руската държавност се отнася към 862 г., когато става така нареченото „Призоваване на варягите“. Според Повесть временных лет, хората в Новгород изгонват варягите, управлявали тези земи, постигайки независимост, но това довежда до хаос и анархия. Затова през 862 руски пратеници начело с новгородския старейшина Гостомысл „призовават варягите“, молейки ги да поемат властта в града.
Делегацията се връща с варяжкия княз Рюрик и двамата му братя: Синеус и Трувор. Рюрик става княз в Новгород (Според Първата новгородска летопис. Обаче според Начална руска летопис, той си остава в Ладога), Синеус поема Белоозеро (Бяло Езеро), Трувор – Изборск. Според редица историци, е възможно, че Рюрик, ако е съществувал, пристига в Рус сам, без братята си, а тяхното „появяване“ е резултат на грешен превод, сиреч те никога не са съществували.
През 864 г. Рюрик става едноличен владетел на новгородските земи, тъй като и двамата му братя умират. По някое време преди смъртта си (879 г.), Рюрик праща двамата си войводи Асколд и Дир надолу по реките, и те остават в Киев, поемайки, според Началната руска летопис, властта в Киев и повече не се подчинявайки на Рюрик. Някои историци смятат, че те не са войводи на Рюрик, а наследници на изконната княжеска династия на Киев, обаче това слабо може да обясни норманските им имена.
В източници, датирани не по-рано от XVI век, се споменава въстанието срещу властта на Рюрик, оглавено от Вадим Новгородския (Храбрия), обаче тази информация не може да се смята за напълно достоверна. Разбира се, че и самата личност на Рюрик е митологична и нейното съществуване няма как да бъде нито потвърдено, нито оборено. Има различни версии за неговия произход, най-известните сред които са, че Рюрик е варяг, или че е славянин, или че не е съществувал. Важно е и това, че такъв тип легенда, разказваща за призоваване на братята отвън да станат владетели, е доста разпространена в историята на редица европейски държави (Англия като пример), така че легендата за Рюрик може да е само продължение на летописната традиция.
Интересно е, че понякога се срещало названието „Гардарики“, сиреч „държава на градове“ – така викингите също наричали Рус.
Олег През 882 г. по летописната хронология полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, като убива Асколд и Дир. Легендата гласи, че князът пристига в Киев маскиран като търговец, а дружината му се скрива в ладиите. Когато Асколд и Дир срещат „търговеца“, Олег им показва Игор и казва: „Не сте князе и не сте от княжеския род. Аз съм Олег, а ето го Игор, син на Рюрик“, след което дружината излиза от ладиите и убива двамата князе. Олег превзема Киев и го обявява за столица на своята държава („Да е майка на руските градове“). При Олег южните руски територии се избавят от зависимостта си от Хазарския хаганат. Олег също разпространява своята власт, като подчинява други източнославянски племена, като пример: древляни и северяни. През 907 г. Олег предприема поход срещу Византийската империя. В Началната руска летопис присъства легендарният разказ за тази кампания: според източника, след като византийците са блокирали водни пътища към Цариград, Олег разпорежда руските кораби да са измъкнати от водата и да са поставени на колела – благодарение на духащия вятър, ладиите на колела бързо се насочват по земята към стените на византийската столица. След такъв „щурм“, императорът незабавно праща посланици с богати дарове до Олег. Сключен е договор, даващ изгодни условия за търговия на руските търговци. Освен това Олег заковава щита си на портите на Константинопол като символ на победата си. През 911 е сключен още един договор, потвърждаващ условията на предишния, също така в този източник Олег се споменава като „Велик княз“. Съществуването на този договор е достоверно, за разлика от цялата история свързана похода и първия договор, тъй като във византийските хроники няма никаква информация нито за закования щит, нито за договора, нито дори за самата военна кампания. Походът, извършен от руските през 860, и всичките последвали сблъсквания са описани доста подробно, следователно походът през 907 вероятно е още една измислица на Нестор, толкова легендарна, колкото и разказът за смъртта на Олег. Според Началната руска летопис, един магьосник (влъхва) на княза му предсказва смърт от коня. Силна вяра на предсказания от влъхви е доста разпространено явление сред езичници, така че Олег заповядва на слугите си да убият коня му. След няколко години, през 912, князът пита, къде сега се намира конят му, след което получава отговор, че той отдавна е убит. Олег се ядосва, че старецът го е измамил. Потиснат от загубата на любимия си кон, князът заедно с дружината си отива да погледне останките му и да се сбогува. След като Олег е настъпил черепа, от него изпълзява змията, която ухапва княза, и това ухапване за него става фатално. Легендата, също както и в случай с Рюрик, има редица аналогии в европейската история (като пример, Исландия, Англия). Мястото, наречено „Олегова могила“, се намира в Стара Ладога, обаче изобщо няма никаква сигурност, че той е погребан там или че това място някак е свързано с него. В руските източници Олег поема прозвище „Вещий“, което е архаизъм за „пророчески“, „способен да предвиди бъдещето“.
Игор Игор става велик княз през 912 г. след смъртта на Олег (което, разбира се, не е точна дата). Между тази година и 940-те фактически има празен интервал, което може да значи, че датировките са много неточни. Трябва да се има предвид, че ако Игор е роден преди 882 г., защото Олег го показва на Асколд и Дир като наследник на Рюрик, след което ги убиват, значи към смъртта си през 945 г. Игор вече е най-малко на 65 години, което има малка вероятност за IX – X век. Освен това има и много въпроси за датата на раждане на Светослав.
Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно – почти целият руски флот е унищожен от византийците с така наречен „гръцки огън“. След загубата, Игор се връща с нови войски през 944 г., обаче този поход приключва фактически без битки – Игор получава дан от византийския император, обръща и си тръгва обратно за Киев.
Смъртта на още един руски владетел е заобиколена с историческа мъгла. Според Началната руска летопис, по време на „полюдье“ (процес, когато князът обикаля своите земи и събира данъци от населението) дружината на Игор, като се връща от Искоростен, столицата на племето древляни, започва да се оплаква, че дружината на Свенелд (войвода на Игор) е събрала повече и по-богата дан от други племена, така че тя започва да пита Игор да се върнат и да съберат дан от древляните още веднъж. Игор се съгласява, но това става много грешно решение – древляните казват на княза да си тръгне, но неговата дружина започва да граби Искоростен. Това довежда до пленяването на Игор. Неговите ръце и крака са привързани за дърво, след което то е изправено, и тялото на Игор се разкъсва на парчета. Вероятно решението за повторното събиране на данък е взето от Игор с цел да попълни запасите в хазната, опустошена след войната с Византия.
Олга След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав, но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Според Началната руска летопис, княгинята започва управлението си с „четирите мъсти“ за мъжа си.
1. Олга кани сватовници от Искоростен, преструвайки се, че би щяла да се омъжи за древлянския княз Мал. Когато те пристигат, те са попитани да влязат в една ладия, за да ги донесат в нея на ръце към самата княгиня. След като сватовниците са влезли в ладията, слугите на Олга ги донесат до изкопаната яма и ги хвърлят в нея. След това сватовете са закопани живи в ладията.
2. Олга пита да ѝ изпратят нови сватове, и древляните го правят, вероятно надявайки се това да бъде вид прошка за смъртта на мъжа ѝ. Когато те пристигат, слугите ги отвеждат в банята за да се измият преди да се срещнат с княгинята. След като последният сват е влязъл в банята, тя е затворена отвън и запалена. Сватовете изгарят живи.
3. Олга пристига в древлянските земи да се сбогува с мъжа си. Това събитие като обикновено също е съпроводено с пиршество, според славянските традиции. Олга разпорежда древляните да са напоени с голямо количество алкохол, след което те, пияни, са жестоко убити от дружината ѝ.