Крилата ракета (КР) е ракетно оръжие с еднократен пуск с наземно, въздушно и морско базиране, траекторията на полета на което се определя от аеродинамичната подемна сила на самолетно крило, тягата на двигател и силата на тежестта.Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484
Понастоящем това са безпилотни оръжия, но по-ранните модели са управлявани от пилоти-смъртници. Остарялото название на конструираната по самолетната (класическа) схема крилата ракета е „самолет снаряд“ (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин cruise missile, обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна скорост.Впрочем всички съвременни КР на Русия и другите държави са управляеми. Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005. Те са проектирани да пренасят конвенционална или ядрена бойна глава на няколкостотин километра с голяма точност. Модерните крилати ракети са свръхзвукови или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от радар.
Предимства и недостатъци При сравнението с другите видове и типове ракети и самолети някои изтъкват следните: Предимства: Възможност за задаване на произволен курс на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни противовъздушната и противоракетна отбрана на противника. Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо засичането на ракетата. Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта.
Недостатъци: Относително ниски скорости на полета (от порядъка на скоростта на звука ~ 1150 км/ч), с ядрен ПВРД могат да достигат скорости от порядъка на 5 мах, т.е. хиперзвукови. Висока цена в сравнение с другите боеприпаси. Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ.
В сравнение със самолетите, основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени.
История
В средновековния китайски трактат Хо лун цзин () е описана неуправляема крилата ракета във формата на врана 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“).
На практика неуправляемите ракети (с барутен двигател) започват широко да се използват в Европа в началото на XIX век (виж Ракета на Конгрийв).
Идеята за създаването на безпилотна, автоматично управляема „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на авиацията, още преди Първата световна война, тя, през 1910 г., е предложена от френския инженер Рене Лоран (), който е по-известен като обладател на патента от 1913 г. за правопоточен въздушнореактивен двигател. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: През 1913 г. учителят по физика, германецът Вирт (Wirth), разработва комплекс за радиоуправление на безпилотен летателен апарат и го представя на арената на цирк, управлявайки неголям модел на аероплан. Във Франция, през лятото на 1914 г., на самолет на американската компания Curtiss за първи път е изпробван жироскопният автопилот на американеца Елмер Спери, позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на пилота.
Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския изобретател Питър Хюит (), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „летяща бомба“ Елмер Спери и неговата компания Sperry Gyroscope Company. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по компаса, започва и снижение към целта, след което намиращият се на борда син на Спери – Лоуренс поема управлението.
Паралелно във Великобритания, по поръчка на военните, Арчибалд Лоу води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на дирижабли и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд (). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 метра, маса около 230 кг и двигател с мощност 35 к.с. е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.
През 1920 г. в Англия стандартен самолет-изтребител „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него.
През 1924 г. в списанието „Техника и жизнь“ е публикувана работата на Ф. А. Цандер „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.
През 1927 г. е създадено авиационното торпедо (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с бутален звездообразен мотор и система за жироскопно управление, снабден с бойна глава с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на Ирак производството му е оценено като нецелесъобразно.
През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ (пчела майка) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва жаргонното название Drone (търтей)). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на Втората световна война като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа.
В СССР работите над телемеханичните самолети се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран бомбардировач ТБ-1, за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, И-16, УТ-2. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи взривни вещества и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за бомбардировка трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд ТБ-3 е през 1942 г., когато носещият четири тона тротил самолет трябва да порази железопътния възе във Вязма. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта.
Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км.
В СССР, през 1932 г., в Групата за изучаване на реактивното движение е организирана бригада крилати ракети с течногоривен ракетен двигател. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „212“, разработена под ръководството на Сергей Корольов.
През 1941 г. в САЩ, във фирмата „Дженерал Моторс“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са бомби тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати TDN-1, които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от американския флот против японците на атакуващите дронове TDR-1 се състои в района на Соломоновите острови през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота адмирал Честър Нимиц като отрицателно.
В Германия програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера DFS-230 и самолетите за управление от типа Kl-35, Fw-56 и Bf-109. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд J-88A и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (впряг с тор). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната ескадрила KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на съюзниците в устието на река Сена. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя Ta-152H. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния Ме-328В.
В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд S.M.79 на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока Гибралтар, с цел да атакува намиращите се там английски кораби. След като пилотът скача с парашут, управлението се води от самолет за съпровождение Cant Z.1007-II. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада.