Резовска река (или Резова река, Резвая) (, Мутлудере) е река в Турция и България, област Бургас – общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на БългарияСпоразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 юли 1999 г.. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и ТурцияУстието на река Резовска.

Географска характеристика Извор, течение, устие Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 m н.в., на 2,3 m южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на и 666 m н.в., на 3,6 km северозападно от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира „Армаган", а след изтичането си от него – в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 km тече в северна посока и достига до българската граница на 8 km южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ приток Делиевска река. Оттук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.

Водосборен басейн, притоци Площта на водосборния басейн на реката е 738 km², от които 183 km2 на българска територия, като границите му са следните: на север – с водосборния басейн на река Велека; на югозапад, по билото на Странджа – с водосборния басейн на река Марица; на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток ← Чаирлък (в Турция) → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир „Армаган“) → Чешме (в Турция) ← Велика (в Турция, дясна съставяща) → Делиевска река (протича по българо-турската граница) → Църногоровска река ← Киречнова река (в Турция) → Дълбокия дол ← Киранлък (в Турция) ← Арпалък (в Турция) → Върли дол ← Ченгене баир (в Турция) → Карадереджик → Живачки дол → Керетарски дол → Лопушница → Тепавичарски дол → Церов дол → Каменски дол → Милоряк → Водицата → Суровята → Василев дол → Селския дол

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2 – 3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори.

Хидроложки показатели Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Егейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Селища Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села – Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Флора и фауна, резервати Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е един от двата вида отровни смока в Европа, големият стрелец, пепелянката и рядката черноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна – най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.Резовска река покрай резерват Лопушна

Етимология Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос.

Други При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият параклис „Свети Иван“.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. Дигата на Резовска пред разрушаване

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

Бележки

Източници

Категория:Реки в Турция Категория:Реки в България Категория:Реки в област Бургас Категория:Водосборен басейн на Черно море Категория:Притоци на Черно море Категория:Вилает Лозенград Категория:Странджа Категория:Гранични реки