Цѐнзура () е действие, чрез което се ограничава достъпът на обществеността до части или цялото съдържание на книга, филм, произведение на изкуството, документ или друг вид съобщение, било то защото е квалифицирано като обидно или вредно, или защото съдържа информация, която някой желае да запази в тайна, често по политически причини. Понятието се използва и в смисъла на система, при която властта ограничава идеите, които хората имат право да изразяват, и възпрепятства разпространението на книги, филми, произведения на изкуството, документи или други видове комуникация сред обществеността, тъй като включват или подкрепят определени идеи.

В своето първо речниково значение понятието се използва в българския език за институция, която преглежда и контролира представени за печат литературни произведения, филми, пиеси и други подобни.

В българското право понятието се споменава изрично в Конституцията на Република България (член 40, алинея 1), която постановява, че цензура не се допуска, както и в Закона за радиото и телевизията, който урежда принципа на недопускане на цензура при осъществяването на радио- и телевизионна дейност.

Цензурата обикновено се разглежда във връзка със свободата на изразяване, свободата на печата и правото на информация. В по-широк смисъл понятието се използва и за обозначаване на непреки ограничения върху публичното изразяване, включително натиск, който води до автоцензура, например чрез „награждаване” на медии или публични фигури, които отразяват или се изказват положително по отношение на определена политика, и „наказване” на тези, които я критикуват.

Видове цензура В литературата и в публичния дебат понятието „цензура“ се използва за различни форми на ограничаване на правото на свобода на изразяване и правото на достъп до информация, разграничавани според източника на ограничението, неговия предмет и засегнатата сфера.

Сред най-често разграничаваните видове са:

политическа цензура – ограничаване на изразяването по съображения, свързани с властта, държавното управление, идеологията или политическата опозиция; религиозна цензура – ограничаване на текстове, изображения или изказвания по съображения, свързани с религиозна догма, богохулство или защита на религиозни норми; морална цензура – ограничаване на съдържание, приемано като непристойно, порнографско или обществено неприемливо; военна цензура и цензура по съображения за национална сигурност – ограничаване на информация, чието разпространяване се смята за опасно във военно време или засяга държавната сигурност; медийна и издателска цензура – ограничаване на публикации, предавания и други медийни материали чрез предварителен контрол, забрана или натиск върху редакционното съдържание; академична цензура – ограничаване на преподаването, изследванията, публикациите или публичните изяви в академичната сфера; цензура в изкуството, киното и библиотеките – забрана, редактиране, ограничаване на достъпа или изземване на художествени и културни произведения; интернет цензура – блокиране, филтриране, премахване или ограничаване на достъпа до онлайн съдържание; корпоративна или частна цензура – ограничения, налагани от частни собственици, работодатели, издатели, рекламодатели или цифрови платформи; автоцензура – въздържане от изразяване поради страх от санкция, натиск или неблагоприятни последици.

Вижте още Автоцензура Свобода на изразяване Свобода на печата Цензура на интернет

Източници