Руса̀лско е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География Село Русалско се намира в най-източната част на Западните Родопи, на около 6 – 7 km на запад от река Боровица, която ги разграничава от Източните РодопиЕнциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“. Разположено е по североизточните склонове на родопския рид Каракулас, на около 21 km на запад-северозапад от Кърджали и 13 km на север от Ардино. Население по годиниСправка за населението на с. Русалско, общ. Ардино, обл. Кърджали 1934 г. 545 души 1946 г. 542 души 1956 г. 464 души 1975 г. 143 души 1985 г. 170 души 1992 г. 88 души 2001 г. 59 души 2011 г. 48 души 2019 г. 49 души Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г. Надморската височина в центъра на селото е около 776 m, а в границите му варира между 690 и 830 m.
До село Русалско води общински път със стара и – към края на второто десетилетие на 21 век – износена асфалтова настилка от село Сполука, който е продължение на стигащия до Сполука третокласен републикански път III-8653. Непосредствено преди Русалско от общинския път се отклонява вляво, на запад, път без настилка за село Песнопой. При пълноводие река Арда понякога залива моста на третокласния път III-8653 под село Сполука, поради което в близост е построен по-високо над водата друг мост – висящ, открит през 2008 г., по който биха могли да преминават при нужда само леки коли.Река Арда преля над единствения мост за седем села
Числеността на населението към 1975 г. е намаляла повече от три пъти спрямо 1956 г. За този спад вероятно допринася договорът „За изселването на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г.“, подписан между България и Турция на 22 март 1968 г.Мила Милева Маева, „Българските турци-преселници в Република Турция“, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2006, стр. 26.
Много постройки в селото, особено по-старите, са изградени с каменна зидария и покрити с каменни плочи.
История Селото – тогава с име Оташлъ̀̀ – е в България от 1912 г.Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 234.Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г. Преименувано е на Русалско с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.
Към 31 декември 1934 г.Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година село Русалско се състои от махалите Бъзово (Караач), Бързица (Къшла), Заровец (Терзилер) и Смоларе (Катранджилар).По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
Село Русалско е било административен център на община Русалско, Ардинска околия, Хасковски окръг от 28 септември 1949 г., когато общината е създаденаСправка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 28 септември 1949 г., до 26 декември 1978 г., когато е закрита.Справка за общ. Русалско, Кърджалийски окръг към 26 декември 1978 г.
Поминъкът на хората в селото е животновъдство – предимно говедовъдство, и тютюнопроизводство.
Във фондовете на Държавния архив КърджалиДържавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове се съхраняват документи от съответни периоди на/за: Списък на фондове от масив „K“: – Частно турско училище – с. Русалско (Оташлъ̀), Кърджалийско; фонд 185K; 1930 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя: > Частно турско училище – с. Оташлъ̀, Кърджалийско (1930 – 1934); > Частно турско училище – с. Русалско, Кърджалийско (1934 – 1944); Списък на фондове от масив „С“: – Народно основно училище „Девети септември“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 216; 1944 – 1997; Промени в наименованието на фондообразувателя: > Народно основно училище (1944 – 1962); > Народно основно училище „Девети септември“ (1962 – 1993); > Основно училище „Д-р Петър Берон“ (1993 – 1997); – Трудово кооперативно земеделско стопанство „Победа“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 407; 1958 – 1971; – Потребителна кооперация „Русалка“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 413; 1947 – 1997; Промени в наименованието на фондообразувателя: > Всестранна кооперация „Русалка“ (1947 – 1952); > Селска потребителна кооперация „Русалка“ (1952 – 1958); > Потребителна кооперация „Русалка“ (1958 – 1968); > Потребителна кооперация „Русалка“ – с. Боровица, Кърджалийско (1968 – 1997); – Народно читалище „Просвета“ – с. Русалско, Кърджалийско; фонд 558; (1952 – 1959). Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 48 100,00Българи 0 0,00Турци 47 97,91Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 0 0,00
Религии Религията, изповядвана в селото, е ислям.
Обществени институции Село Русалско към 2020 г. е център на кметство РусалскоСправка за събитията за кметство Русалско – СъздаванеИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър – кметство Русалско, което обхваща селата Сполука, Дойранци, Аврамово, Русалско и Песнопой.
Молитвеният дом е стара джамия.Национален регистър на храмовете в Република България.
Според медийна информация, „В това село, където някога е имало болница, поща, училище, черква и джамия, е останал само спомен от времето, когато тук е кипял живот. ... Сега само джамията се поддържа, а отдавна черквата се използва за склад на слама.“
Културни и природни забележителности Село Русалско е един от изходните пунктове за изкачване на родопския връх Бездивен, висок 1140 m и отстоящ на около 3 km, за чието пешеходно достигане и изкачване са необходими около 3 часа.
Източници и бележки
Външни препратки
Категория:Села в област Кърджали Категория:Населени места в община Ардино