Бертолт Брехт () е германски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.
Житейски път
Ойген Бертолт Фридрих Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 година получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 година отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър“ при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Карл Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за „епическия театър“, през 1928 година се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на „Опера за три гроша“ (1928).
След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето германското гражданство. В Дания, изпълнен с „вяра в нежната сила на разума“, Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 година се преселва в Съединените щати с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 година Брехт се завръща в Източна Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика – философа Хегел.
Творческо дело Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която „да съответства на новите обществени отношения“, каквито смята, че открива в ГДР.
В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник „Сто стихотворения“ (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.Стихотворението „Спомен за Мари А.“ в превод на Венцеслав Константинов Публикува и последната си стихосбирка „Буковски елегии“ (1953).
През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
Влияние
Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата – той е също майстор на „притчовия роман“ и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.
Признание В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 година литературната награда „Бертолт Брехт“.
Библиография Пиеси Baal, 1918/1923 Trommeln in der Nacht, 1918 – 20/1922 Im Dickicht der Städte, 1921 – 24/1923 Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924 Mann ist Mann, 1924 – 26/1926 Das Elefantenkalb, 1924 – 26/1926 Mahagonny-Songspiel, 1927/1927 Die Dreigroschenoper, 1928/1928 Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto), 1927 – 29/1930 Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928 – 29/1929 Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929
Happy End, 1929/1929 Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930 Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930 Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919 – 31/1959 Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938 Die Mutter, 1930 – 31/1932 Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931 – 34/1936 Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933 – 34/1958 Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935 – 38/1938 Leben des Galilei, 1937 – 39/1943 (Животът на Галилей) Майка Кураж и нейните деца Mutter Courage und ihre Kinder, 1938 – 39/1941 Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938 – 39/1940, 1951 Добрият човек от СечуанDer gute Mensch von Sezuan, 1939 – 42/1943
Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948 Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958 (Удържимият възход на Артуро Хи) Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941 – 43/1957 Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943 Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942 – 43/1957 The Duchess of Malfi, 1943/1943 Кавказкият тебеширен кръг Der kaukasische Kreidekreis, 1943 – 45/1948 Die Antigone des Sophokles, 1947/1948 Die Tage der Commune, 1948 – 49/1956 Der Hofmeister, 1950/1950 Herrnburger Bericht, 1951/1951 Coriolanus von Shakespeare, 1951 – 53/1962 Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952 Don Juan, 1952/1954 Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953 – 54/1969 Pauken und Trompeten, 1955/1955
Едноактни пиеси
Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert) Der Bettler oder Der tote Hund, 1919 Er treibt einen Teufel aus, 1919 Lux in Tenebris, 1919 Der Fischzug, 1919 Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926 Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937 Prärie (Opernlibretto) Dansen, 1939 Was kostet das Eisen?, 1939/1939 Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)
Поезия Поетически цикли В безсънните нощи ръцете ми те намират - Опитвам юмручето ти колко тежи. С теб сигурно вече войни планират - Какво да направя, че да не вярваш на мръсните им лъжи? от „Люлчина песен“ Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918) Psalmen (1920) Bertolt Brechts Hauspostille (1916 – 1925) Die Augsburger Sonette (1925 – 1927) Die Songs der Dreigroschenoper (1928) Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926 – 1927)
Die Nachtlager (1931) Geschichten aus der Revolution (1932) Sonette (1932 – 1934) Englische Sonette (1934) Lieder Gedichte Chöre (1933) Chinesische Gedichte (1938 – 1949) Studien (1934 – 1938) Svendborger Gedichte (1926 – 1937) Steffinsche Sammlung (1939 – 1942) Hollywoodelegien (1942) Gedichte im Exil (1944) Deutsche Satiren (1945) Kinderlieder (1950) Hundert Gedichte (1951) Buckower Elegien (1953)
Избрани стихотворения и песни An die Nachgeborenen Ballade von den Seeräubern Choral vom Manne Baal Der Schneider von Ulm Die Legende vom toten Soldaten Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe Die Lösung Einheitsfrontlied Erinnerung an die Marie A. Fragen eines lesenden Arbeiters Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy Kinderhymne Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration
Mein Bruder war ein Flieger Morgens und abends zu lesen Resolution der Kommunarden Schlechte Zeit für Lyrik Solidaritätslied für den Film Kuhle Wampe
Проза Bargan läßt es sein Geschichten vom Herrn Keuner Dreigroschenroman (Просяшки роман) Der Augsburger Kreidekreis Flüchtlingsgespräche Kalendergeschichten Die unwürdige Greisin Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar
Издания
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия и проза от Бертолт Брехт, в превод на Венцеслав Константинов Поезия от Бертолт Брехт, в превод на Владимир Сабоурин Статии по темата от Венцеслав Константинов: „Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер“ „Театърът през погледа на Бертолт Брехт“ „Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт“ В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet) Бертолт Брехт. Три скици към един портрет, сп. „Родна реч“, София, 1989
Lebenslauf Lyrikline: Das hörbare Erbe Бертолт Брехт чете свои стихове Bio-Bibliografie Ideologische Entwicklung Bert Brechts Gedichte Deutsche Dichter Die Deutsche Gedichtebibliothek Literaturportal Bayern Die LYRIKwelt Филми по произведения и под режисурата на Бертолт Брехт
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски режисьори Категория:Германски есеисти Категория:Марксисти Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Клайст“ Категория:Родени в Аугсбург Категория:Починали в Берлин Категория:Русофили