Нотариус ( – „писар“, „слагащият бележки“), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), е лице (юрист)Чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗННД – (изисквания): „висше юридическо образование“, на което държавата възлага извършването на предвидените в законодателството нотариални действия и е вписано в Регистъра на Нотариалната камара.
Той е съдебно лицеСъдебен държавен орган (но не магистрат) до 1996 г., с изменението на Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г.) и създаването на ЗННД (в България);, което удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.
Нотариусът е субект (Италия), на когото е възложена функцията да гарантира валидността на договорите и по-общо на правните сделки, придавайки публична достоверностXXXVII Национален конгрес на нотариусите (Италия, Катания, 20 – 23 октомври 1999 г.) Превод: Кирил Стоянов на документите, делата и подписите, представени и положени в негово присъствие.
Нотариусът лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия, като може да се подпомага в своята дейност от помощник-нотариус.Закон за нотариусите и нотариалната дейност
Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.Член 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)
Нотариусът е самоосигуряващо се лице, в рамките на упражняваната от него свободна професия„Лица, упражняващи свободна професия“ – § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби към Закона за данъците върху доходите на физическите лица, каквито професии са: лекарите (на свободна практика), архитектите, частните съдебни изпълнители, адвокатите, експерт-счетоводителите, строителните инженери, други.
Съставът на нотариусите в една държава или населено място, упражняващи професията като общност – колектив, гилдия или колегия, се нарича „нотариат“ – от латински: notariātus.Notariate (nəʊˈtɛːrɪət), от латински: notariatus + -ate (от френски) – втора половина на XIX в. – речник Lexico на Oxford; в по-широк смисъл, могат да се прибавят нотариалните нормативни актове на страната и съответната техническа организация (пример: „144 години български нотариат“ (към 2022 г.)По примера на: Борисов, Наско „135 години български нотариат“. София, ИК Сиела Норма АД, 2014).
Латински нотариус (на гражданското право) и обществен нотариус Нотариусът на Европейския континент е длъжностно лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския и търговски оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).
Нотариусът в Европа, наричан още „латински нотариус“, се различава от фигурата на англосаксонския нотариус, наричан „обществен нотариус“, който действа на територията на САЩ и някои бивши колонии на Обединеното кралство, като Индия, Австралия и др.
В Канада действат и двете системи, според провинциите и историческата им принадлежност (към Франция или Англия).
Латинските нотариуси, наричани още нотариуси на гражданското право, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции и правни традиции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. В своята дейност прилагат цялото законодателство на държавата. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт.
Латинските нотариуси са практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия и други.
Латинските нотариуси осигуряват пълен набор от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, в рамките на своята частна практика.
Различия между нотариус и адвокат Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината.
Нотариусът няма право да действа в полза и защита само на едно лице (едностранно), в ущърб на друго. Поради тази причина е невъзможно да защитава клиент в съда.
През призмата на съблюдаваните от него закони и добри нрави, нотариусът е „съдия на ситуацията“Revista Internacional Notariado RIN No 120, Ano 2014 – Primer Semestre, 1432 Expte. 151.770, p.57.
Нотариусите, като гилдия действат в обща цел – стабилност в правния мир и гражданския оборот. Конкуренцията между нотариусите не трябва и не може да е финансова, а единствено в качеството на услугите, които предоставят.
Ролята на адвоката е да защитава правата и интересите на конкретно лице или на група лица, които лица се наричат доверители и подзащитни.
От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: ищец, ответник, пострадал, обвиняем, подсъдим или изтърпяващ наказание.
От процесуална гледна точка, клиентът на нотариуса се нарича най-често молител.
Задължение на адвоката е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства.
В съдебната зала адвокатите на страните се изправят един срещу друг в хода на съдебния процес.
В България адвокатите могат по-свободно да се състезават и конкурират помежду си при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
Поради пристрастната функция на адвокатската професия, интересите, професионалните навици и възгледи, в които професията възпитава, от гледна точка на традициите, практиката и трудовата психология, функциите на адвокатската професия не е прието да се съчетават с функциите и ролята на нотариуса, съдебните изпълнители (ДСИ и ЧСИ) и други.
Камари и организации Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в „Международния съюз на нотариусите“ и в „Съюза на нотариатите на Европейския съюз“.
Наследяване и предаване на нотариална практика В Европа нотариалната практика често се наследява при определени условия. Може да се предаде на следващото поколение квалифициран юрист или да се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от средновековието, насам. Те са доверени, ценени и уважавани членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.
Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и морални качества за нея, както е и гаранция за социален и професионален опит.
По този начин се създава приемственост на знания, умения, архиви, клиенти, традиции.
Историческо развитие на нотариуса в България
За начало на нотариата в България, се счита утвърждаването (на 24.08.1878 г.) от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков акт за създаване на българската съдебна система – „Временни правила за устройство на съдебната част“, в сила от 01.01.1879 г. – Книга „Втора“, Глава „Трета“: „За реда, по който се извършват, свидетелствуват актове, договори и свидетелствуват преписи от документи“.Ульриха Т., „Временные правила для устройства судебной части в Болгарии“, Одесса, 1878 г. В тази глава са уредени първите нотариални органи в България – членовете на окръжния съд. Следват актовете „Инструкции“ и „Временни инструкции“. С приемането на Закона за нотариусите и мировите съдии (14.02.1885 г.), окончателно се създават и оформят фигурата на нотариуса и неговата компетентност.
В различни периоди – 1878 – 1944 г., 1944 – 1948 г., 1976 – 1994 г., 1990 – 1996 г. и след 1997 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии; нотариуси, районни съдии; нотариуси, съдии по вписванията и районни съдии.История на професиятаЗакон за устройство на съдилищатаЗакон за съдебната властЧл. 279 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., последно изм., бр. 110 от 29.12.2020 г., в сила от 31.12.2020 г.)
От 1885 г. нотариусите в страната функционират без прекъсване през обществено-политическите и исторически периоди, през които преминава българското общество, независимо дали са били служители към съдилищата или са на свободна практика. В населените места, където няма действащ нотариус, нотариалните функции се изпълняват от съдии, наричани при различните законодателства: мирови, окръжни, околийски, районни съдии (всички магистрати – без мировите) или съдии по вписванията. Нотариусът в България не е заемал магистратска позиция (с изключение: от 12.11.1934 г. до 07.11.1952 г.).
За период от осемнадесет години (от 12.11.1934 г. до 07.11.1952 г.), при Закона за устройство на съдилищата (обн. 1934 г.)Чл. 199, 121 и 137 от Закона за устройство на съдилищата (Утвърден с Указ № 174 от 6.11.1934 г., обн. в притурка към ДВ, бр. 182 от 12.11.1934 г.), длъжността е приравнена на съдийска, като нотариусът е повишаван до заместник-околийски съдия. С приемането на новия социалистически закон (през 1952 г.)Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ Изв., бр. 92 от 07.11.1952 г.), българският законодател трайно се отказва нотариусите да бъдат членове на съответния съд (наравно със съдиите – от 1934 г.), като ги поставя в специалната съдебна администрация на съда, заедно със съдебните изпълнители, където остават до 1998 г.
Княжество България и Царство България След Освобождението на България (1878 г.) и по-конкретно след 1885 г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и мирови съдии.Закон за нотариусите и мировите съдии (1885 г.) (вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.) Народна република България По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки извършвани от нотариусите са в ограничено количество.
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.
Република България С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика.
Извършването на нотариалната реформа през 1996 – 1998 г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, а услугите на нотариуса да са по-достъпни.
Видни български нотариуси
Трето българско царство (1878 – 1946) Кузман Шапкарев – нотариус в Сливен (от 1884 г.) и Стара Загора; мирови съдия във Враца и Ботевград (1888 – 1892 г.);Държавна агенция „Архиви“, ЦДА, фонд 1318К, опис 1, а.е. 5958, л. 50 Христо Н. Колебинов – столичен нотариус при Софийски областен съд и автор;„Ръководство по нотариалните служби“, София, 1927 г. Христо Омарбалиев – столичен нотариус при Софийски областен съд и автор
Нотариусът в България днес