Ерна̀н Кортѐс де Монрой и Писаро () е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 век, унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания. Кортес е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация на Америка.
Произход и младежки години (1485 – 1504) Роден е през 1485 година в селището Меделин в Естремадура, част от Кралство Кастилия. Баща му Мартин Кортес де Монрой е капитан от пехотата със знатен произход, но с ограничени доходи. Майка му е Каталина Писаро Алтамирано, втора братовчедка на Франсиско Писаро, който по-късно ръководи завладяването на държавата на инките в Перу. По бащина линия Кортес е роднина на Николас де Овандо, трети губернатор на Испаньола в Новия свят.
Според неговия биограф, капелан и приятел Франсиско Лопес де Гомара, Ернан Кортес е бледо и болнаво дете. Четиринадесетгодишен той е изпратен да учи в известния Университет в Саламанка, най-важното академично средище на Испания. Сведенията за обучението му там са противоречиви, но по неговите по-късни действия и текстове може да се предположи, че е изучавал право и може би латински.
Две години по-късно Кортес, изморен от учението, се завръща в Меделин за голямо неудоволствие на своите родители, които са се надявали той да завърши и да започне доходна кариера на юрист. Въпреки това двете години, прекарани в Саламанка, заедно с продължителното му обучение за нотариус, първо в Севиля, а по-късно и в Испаньола, дават на Кортес добро познаване на кастилското законодателство.
Според описанието на Гомара, през този период от живота си Ернан Кортес е неспокоен, високомерен и пакостлив младеж. Тези сведения изглеждат правдоподобни за шестнадесетгодишно момче, завърнало се у дома и останало разочаровано от живота в малкото провинциално градче. По това време в Испания започват да се разпространяват новините за вълнуващите открития на Христофор Колумб в Новия свят.
Семейството на Ернан Кортес решава да го изпрати в Новия свят с далечния родственик Николас де Овандо, назначен за губернатор на остров Испаньола, но планът не се осъществява, тъй като Кортес се наранява. През следващата година той пътува из Испания, като вероятно прекарва повечето време в южните пристанища Кадис, Палос и Севиля, където се запознава с разказите на завръщащите се от Индиите. През 1504 година Кортес заминава за Испаньола.
Пристигане в Новия свят (1504 – 1519)
Пътуването си до Испаньола Ернан Кортес осъществява на кораб, командван от Алонсо Кинтеро, който прави опит да измами своите висшестоящи, като пристигне в Новия свят преди тях, извличайки от това преимущества за себе си. Неподчинението на Кинтеро може би е послужило като модел за Кортес в по-нататъшната му кариера, но и цялата история на конкистадорите е изпълнена със случаи на съперничество, надлъгване за постове, бунтове и измени.
При пристигането си в Санто Доминго, столицата на Испаньола, през 1504 година 18-годишният Кортес се регистрира като гражданин, което му дава право на парцел за строеж и поземлен участък. Малко по-късно Николас де Овандо, все още губернатор на колонията, му дава репартименто – група индианци, задължени да обработват земята му – и го назначава за нотариус на градчето Асуа де Компостела. През следващите пет години Овандо продължава да съдейства на Кортес да се утвърди в колонията. През 1506 година Кортес взима ръководно участие в завоюването на части от Испаньола и Куба и получава обширни земи и индиански роби.
На двадесет и четири години той взема участие, под командването на Диего Веласкес де Куеляр, в завладяването на Куба. Отличава се в няколко битки, но после се присъединява към привържениците на новия губернатор и е хвърлен в затвора. Успява да избяга, залавят го, след което избягва отново – накрая се помирява с губернатора. Започва работа в един чифлик, пръв въвежда в Куба отглеждането на докаран от Европа едър рогат добитък, експлоатира златни залежи и натрупва приличната сума от 2000 до 3000 кастеланос. Епископът де Лас Касас, един от малкото приятели на индианците в Новия свят, отбелязва по този повод „Бог, който единствено знае колко индианци трябваше да заплатят с живота си за тази сума, ще му поиска сметка за нея!“
След като вече може да финансира набавянето на всякакво въоръжение, Кортес получава поста главнокомандващ на военния флот. Когато обаче той със своя флот, в който е вложил своето и на приятелите си състояние, се намира вече на Тринидад, Диего Веласкес внезапно се обръща срещу него и опитва да го арестува. Изпълнението на заповедта е щяло да предизвика бунт сред цялата войска и Кортес безнаказано потегля с девет кораба – най-големия има водоизместимост 100 тона – на път за своето най-забележително приключение.
Под своето знаме от кадифе, обшито със злато с извезан червен кръст и латинския девиз „Приятели да вървим след кръста и под този знак ако сме вярващи, ще победим!“, Кортес произнася пред войската си реч, чийто текст е запазен и завършва така: „Вие сте малко на брой, но силни с вашата решимост и ако тя не се разколебае, не се съмнявайте, че Всемогъщият, който никога не е изоставял испанец в борбата му с езичниците, ще закриля и вас, дори да ви обкръжат пълчища врагове, защото вашето дело е справедливо дело и вие ще се сражавате под знамето на кръста. Прочее напред с бодър дух и вяра, доведете до славен край делото, което започва така обещаващо!“ („Богове, гробници и учени“ К. В. Керам)
Завладяване на Мексико (1519 – 1521) Морски поход към Мексико (1519)
На 10 февруари 1519 г., девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля – апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм. Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд, испанците излизат победители в това първо голямо сражение. След няколко дни местните вождове изпращат на испанците хранителни припаси и 20 млади момичета. Кортес заповядва те да бъдат кръстени, а след това ги разпределя сред офицерите си. Една от тях, прекръстена в доня Марина, е дадена на Кортес, става преводачка и оказва огромна полза на испанците в борбата им срещу ацтеките.
Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико, сега град Веракрус. Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове – златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани дотогава в Америка, всяват ужас у коренното население – ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците – огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне, но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба. Тогава Кортес заповядва да се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.
Първи поход към Теночтитлан, Мексико (1519 – 1520)
На 16 август 1519 г., Кортес потегля от крайбрежието, недалеч от мястото, където е основан Веракрус, към вътрешността. Тогава той мисли, че ще воюва с отделни племена, но сега разбира, че ще трябва да воюва с цяло царство. Предполага, че ще трябва да мери сили с варвари и диваци, а сега си дава сметка, че има работа с високо цивилизован народ. Очаква да срещне на пътя си села и колиби, а в равнината пред него изникват огромни градове с храмове и дворци.
Монтесума II, върховният вожд на ацтеките, се опитва да подкупи испанците, за да се откажат от похода си към неговата столица. Но колкото повече дарява конкистадорите със злато и скъпоценности, толкова повече те се стремят да завоюват Теночтитлан. Монтесума действа нерешително – заповядва на подвластните му вождове с оръжие в ръка да се съпротивляват на испанците, а при неудача не им оказва помощ, даже се отрича от тях. Най-накрая той се съгласява да пусне конкистадорите в Теночтитлан.
„На 8 ноември 1519 г. европейци за пръв път стъпват в столицата на западния свят – Мексико“ (У. Н. Прескът). Войниците на Кортес, следвани от около 6000 индианци от племето тласкала, техни съюзници и заклети врагове на атцеките, извървяват насипа, който свързва сушата с островния град. Те минават по голям подвижен мост. Когато стигат до широката главна улица на града, насреща им се задава блестящо шествие от хора в богато украсени дрехи. На подобаващо разстояние от испанците шествието спира и от носилката слиза висок, строен мъж на около четиридесет години, Монтесума II, императорът на ацтеките, който посреща радостно конкистадорите. Испанците се настаняват в огромни, невиждани дотогава в западния свят здания. Обикаляйки помещенията, те намират заключена врата, която по заповед на Кортес разбиват и зад нея намират тайно помещение затрупано със скъпоценни камъни и злато. Много скоро малобройният испански отряд установява, че е затворен и обкръжен от врагове в огромния град и Кортес решава да заловят Монтесума и да го използват като заложник. Известието от Веракрус за индианско нападение над гарнизона на града дава на испанците повод за активни действия. Кортес с петима офицери се явява в двореца на Монтесума и го убеждава да се премести в сградата, където са настанени испанците. След това Кортес иска от върховния вожд да залови индианските военачалници участвали в сражението при Веракрус и да ги изгори на клада. Междувременно испанците пленяват Монтесума и го оковават. От името на Монтесума Кортес започва самоволно да се разпорежда в цялата страна. Той заставя ацтекските вождове да дадат клетва пред испанското знаме, а след това иска от тях и от техните васали да плащат данък в злато. Купчината злато и скъпоценни камъни на Монтесума е толкова голяма, че за неговото преброяване и описване отиват три дни. Всичкото злато е претопено на кюлчета и натрупано на три еднакви купчини – една за краля, втората за Кортес и третата за войниците.